Знакът на Атина

Пърси погледна към поничката си. Взаимоотношенията му с Нико ди Анджело бяха сложни. Веднъж братът на Хейзъл го бе примамил в двореца на Хадес и Пърси се бе озовал в килия. Като цяло обаче, Нико играеше за отбора на добрите. Не заслужаваше да изгуби живота си в бронзова делва, а и Пърси не искаше да гледа как Хейзъл страда.

— Ще го спасим — обеща й той. — Трябва. Пророчеството казва, че в него е ключът към безкрая на смъртта.

— Точно така — опита се да я окуражи и Пайпър. — Хейзъл, брат ти търсеше Портите на Смъртта в отвъдното, нали? Явно ги е намерил.

— Той може да ни каже къде са — вметна Пърси — и как да ги затворим.

— Да — пое си дълбоко въздух Хейзъл, — това е хубаво.

— Ъ-ъ — размърда се в стола си Лио, — има още нещо. Гигантите очакват да го потърсим, нали? Значи влизаме в капан.

— Нямаме избор! — отвърна Хейзъл и погледна към Лио така, сякаш той й бе показал невъзпитан жест.

— Не искам да ме разбираш погрешно, Хейзъл. Просто брат ти Нико… той знаеше и за двата лагера, нали?

— Да — отвърна Хейзъл.

— Значи е бил и в двата — продължи Лио — и не е казал нищичко на никого.

Джейсън се изправи. Лицето му бе мрачно.

— Чудиш се дали можем да му се доверим? Аз също.

Хейзъл скочи на крака.

— Не вярвам на ушите си. Говорите за брат ми. Той ме върна от отвъдното, а вие дори не искате да му помогнете.

— Никой не казва това — сложи ръка на рамото й Франк, след което погледна към Лио. — Или поне така се надявам.

— Вижте, момчета — премигна Лио, — само исках да кажа, че…

— Хейзъл — прекъсна го Джейсън, — Лио е прав. Аз помня Нико от годините си в лагер „Юпитер“. Чак сега разбирам, че е посещавал и лагера на нечистокръвните. Това ми се струва малко мътно. Знаем ли наистина на кого служи? Просто трябва да сме внимателни.

Ръцете на Хейзъл потрепериха. Една сребърна чиния хвръкна и удари стената, а яйцата в нея се счупиха.

— Великият Джейсън Грейс, римският претор, който уж трябва да е честен и справедлив. Истински водач. Как пък не! — Хейзъл тропна с крак и изхвърча от столовата.

— Хейзъл! — викна Лио. — Просто… проклятие.

— Стори достатъчно — изръмжа Франк и понечи да я последва, но Пайпър му даде знак да остане.

— Дай й малко време — посъветва го Пайпър, след което се намръщи на Лио и Джейсън. — Момчета, държахте се отвратително.

— Отвратително? — изненада се Джейсън. — Просто съм предпазлив!

— Брат й умира — каза Пайпър.

— Трябва да ида да поговоря с нея — настоя Франк.

— Недей — спря го Пайпър, — трябва да й дадеш време да се успокои. Довери ми се за това. Самата аз ще ида при нея след няколко минути.

— Но… — Франк изръмжа като раздразнена мечка. — Добре, ще почакам.

Далеч над тях нещо забръмча. Звукът беше като от огромна бургия.