Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Тя посочи към далечната стена. Солидната черна повърхност се развълнува като водна и в нея се появи нов тунел, който водеше към блестящ аквариум.
Кейт влезе в него. Последното нещо, което Пърси искаше, бе да я последва, но ако Форкис наистина ги очакваше от другата страна и имаше информация, с която да им помогне за подвига… — Пърси си пое дълбоко въздух и последва приятелите си в тунела.
Веднага щом влязоха, тренер Хедж подсвирна:
— Това вече е интересно.
Над тях плуваха пъстроцветни медузи с размерите на контейнери за боклук. Всяка от тях имаше стотици пипала, напомнящи за бодлива тел. Едната от медузите бе парализирала триметрова риба меч, оплела се в хватката й. Медузата бавно затягаше пипалата около жертвата си.
— Виждаш ли — усмихна се Кейт на тренер Хедж, — забрави за китовите акули! Тук има толкова по-интересни неща.
Кейт ги въведе в още по-голяма зала, опасана от аквариуми. На едната стена имаше ярък червен надпис, който гласеше: СМЪРТТА ОТ ГЛЪБИНИТЕ, представена с любезното съдействие на „Чудовищни понички“.
Заради дислексията си Пърси трябваше да прочете надписа два пъти, докато го схване, а след това още два пъти, докато възприеме написаното.
— „Чудовищни понички“?
— О, да — отвърна Кейт, — те са едни от най-големите ни спонсори.
Пърси преглътна. Последната му среща с представител на „Чудовищни понички“ не бе приятна. Оказал се беше плюеща киселина многоглава хидра.
В друг аквариум безцелно плуваха дузина хипокампи — коне с опашки на риби. Пърси бе виждал много от тях на свобода в океана и дори бе яздил няколко от тях. Не бе виждал обаче нито един в аквариум. Той се опита да ги заговори, но те продължиха да плуват, като от време на време се удряха в стъклото. Изглеждаха замаяни.
— Това не е редно — промърмори Пърси.
След това се обърна и видя нещо още по-лошо. На дъното на един сравнително малък аквариум стояха нереиди — женски духове на морето. Те бяха седнали по турски и играеха карти. Изглеждаха невероятно отегчени. Дълги зелени кичури коса се носеха около лицата им. Очите им бяха наполовина затворени.
Пърси се почувства толкова ядосан, че едвам си поемаше дъх.
— Как можете да ги държите тук? — обърна се той към Кейт.
— Зная — въздъхна тя, — много са скучни. Опитахме да ги научим на разни номера, но без успех. Мисля, че това ще ти хареса много повече.
Пърси отвори уста, за да възрази, но Кейт вече бе продължила по пътя си.
— Козя майко! — възкликна тренер Хедж. — Вижте тези красавци! — Той бе зяпнал два огромни морски змея, дълги поне девет метра.
Зверовете имаха блестящи сини люспи и челюсти, които можеха да разкъсат китова акула на две. От циментова пещера в друг аквариум надзърташе сепия с размерите на камион. Устата й напомняше на огромни клещи. Трети аквариум бе пълен с дузина хуманоиди с тюленови тела, кучешки лица и човешки ръце. Те стояха на пясъка на дъното на затвора си и играеха с „Лего“. Въпреки това изглеждаха замаяни подобно на нереидите.
— Това не са ли…? — заекна Пърси.
— Телкини? — довърши Кейт. — Да! Единствените в плен.
— Но те се биха на страната на Кронос в последната война! — възкликна Пърси. — Много са опасни!
— Е, нали затова изложбата се нарича „Смъртта от глъбините“ — погледна го отегчено Кейт. — Това нямаше да е така, ако експонатите не бяха опасни. Но не се притеснявай. Всички те са упоени.
— Упоени? — попита Франк. — Че това не е ли незаконно?
Кейт явно не го чу. Тя продължи по пътя си, като сочеше и други експонати. Пърси погледна назад към телкините. Един от тях явно бе малък. Той се опитваше да направи меч от лего, но изглеждаше твърде сънен, за да събере парчетата. Пърси никога не бе харесвал морските демони, но сега му домъчня за тях.
— А тези морски чудовища — не спираше да говори Кейт — стигат дължина до 150 метра в океана. Имат повече от хиляда зъба. Онези обичат да ядат герои…
— Герои ли? — смая се Франк.
— Да, но като няма, се задоволяват с китове и малки лодки. — Кейт се обърна към Пърси и се изчерви. — Извинявам се, но обожавам чудовищата! Сигурна съм, че като син на Посейдон вече знаеш всичко това.
Ушите на Пърси звъняха като аларма. Не му харесваше, че Кейт знае толкова много за него. Не му харесваше как между другото споменава, че държат създанията упоени, или че бебчетата й обичат да похапват геройски мръвки.