Знакът на Атина

— Благодаря ти! — грейна мъжът. — Аз съм Форкис!

Франк пристъпи от крак на крак.

— А защо на костюма ви пише Порки?

— Глупава униформена компания! — излая Форкис. — Нищо не вършат като хората.

Кейт посочи табелката с името си.

— Казах им, че се казвам Кето. Те взели, че написали Кейт. А брат ми… вече е известен като Порки.

— Не съм! — скара й се мъжът. — Дори не приличам на него! И това име изобщо не пасва на изложбата! Що за шоу трябва да имаш, че да се казва „Изложбата на Порки“? Но вие, момчета, не сте дошли, за да слушате оплакванията ни. Насладете се на величието на гигантската сепия убиец! — и той посочи драматично към аквариума със сепията.

Този път пред стъклото избухнаха фойерверки, подобни на златни гейзери. От тонколоните проехтя музика. Светлините блеснаха и разкриха величието на празния аквариум.

Сепията вероятно се бе прибрала в пещерата си.

— Проклятие! — отново извика Форкис и се обърна към сестра си. — Кето, ти трябваше да обучиш тази проклета сепия! Да жонглира, поисках от теб да я научиш да жонглира! За големия финал може дори да разкъса нещо! Нима искам толкова много?

— Той е срамежлив — защити сепията Кето. — Освен това всяко едно от пипалата му има шейсет и две остри като бръснач власинки, които трябва да се подострят ежедневно! — с тези думи домакинката им се обърна към Франк. — Тази чудовищна сепия е единственото същество, което яде героите цели, направо с бронята им, и не получава стомашни болки след това? Истина е!

Франк се отдалечи от нея и прегърна стомаха си, сякаш за да се увери, че още е цял.

— Кето — скара й се Форкис и защрака с пръстите си. — Ще умориш гостите ни с безсмислената си информация! По-малко образование, повече забавление! Вече сме обсъждали това.

— Но…

— Няма но! Ние сме тук, за да представим „Смъртта от глъбините“, с любезното съдействие на „Чудовищни понички“!

Последните думи отекнаха в залата с допълнително ехо. Проблеснаха светлини. От пода се издигнаха облаци пушек, които се оформиха като колелца.

Или като понички.

— Можете да ги закупите на касата — посъветва ги Форкис, — но, така или иначе, вие сте похарчили своите изкарани с пот на челото денарии за нашата ВИП обиколка и няма да бъдете измамени! Елате с мен!

— Почакай малко — каза Пърси.

Усмивката на Форкис изчезна по рядко грозен начин.

— Да?

— Ти си морски бог, нали? — попита Пърси, — син на Гея.

Човекът рак въздъхна.

— Вече съм на пет хиляди години, а още ме знаят като момчето на Гея! Нищо, че съм един от най-старите морски богове в света. Много по-стар от онова парвеню баща ти, например. Аз съм бога на Незнайните глъбини! Господар на водните ужаси! Баща на хиляда чудовища! Но не, никой не ме помни. И само заради една малка грешка, само защото подкрепих титаните в последната война, бях заточен! И то в Атланта! Представяте ли си?