Знакът на Атина

— Какво…?

— Китайски капан за пръсти — отвърна Пърси.

— Че какво му е китайското? — попита Франк, който бе от китайски произход. Изглеждаше обиден.

— Не знам — отговори Пърси. — Така ги наричат. Това е майтапчийски подарък.

— Хайде, момчета! — извика Кейт от другия край на залата.

— После ще ти покажа — обеща Пърси.

Франк натъпка капана в раницата и двамата продължиха по пътя си. Минаха през акрилен тунел. Над главите им плуваха риби, а Пърси усети как в него се надига ирационален страх.

Това е нелепо — помисли си той. — Милион пъти съм бил под вода. А сега дори не съм във вода.

Истинската заплаха бе Кейт, напомни си той. Хедж вече бе надушил, че тя не е човек. Всеки момент можеше да се превърне в някакво ужасно същество и да ги нападне. За нещастие, Пърси не виждаше какво друго могат да направят, освен да продължат с нейната ВИП обиколка, докато не намереха морския бог Форкис.

Макар че навлизаха все по-навътре в капана.

Излязоха в зала, осветена от синя светлина. В другия й край бе най-големият аквариум, който Пърси бе виждал някога. Десетки огромни риби плуваха в кръг, включително и две петнисти акули, всяка от които бе два пъти по-голяма от Пърси. Те бяха дебели и бавни, а в зейналите им усти нямаше зъби.

— Китови акули — изръмжа тренер Хедж. — Предстои ни битка на живот и смърт.

— Глупав сатир — изкикоти се Кейт. — Китовите акули са миролюбиви животни. Те се хранят с планктон.

Пърси се намръщи. Не знаеше как Кейти бе разбрала, че тренерът е сатир. Освен шорти, Хедж носеше и специални обувки, които скриваха копитата му. Бейзболната му шапка покриваше рогата. Сатирите обикновено бяха облечени така, че да се скрият от смъртните. Колкото по-мило се държеше Кейт, толкова по-малко доверие й имаше Пърси. Тренерът обаче изглеждаше спокоен.

— Миролюбиви акули? — попита той с неприязън. — За какво съществуват изобщо?

Франк прочете надписа до аквариума.

— Те са единствените китови акули в света, които живеят в плен — удиви се той. — Това е невероятно!

— Тези са и доста малки — каза Кейт, — трябва да видите някои от другите ми бебчета на свобода.

— Другите ти бебчета ли? — попита Франк.

Ако съдеше по зловещия блясък в очите на Кейт, Пърси не искаше да се запознава с другите й бебчета. Реши, че е време да изяснят нещата. Не искаше да навлиза по-навътре в аквариума, отколкото се налагаше.

— Е, Кейт — каза той. — Търсим един човек… искам да кажа бог. Казва се Форкис. Познаваш ли го?

— Дали го познавам? — изсумтя Кейт. — Той ми е брат. При него отиваме, глупачета. Там, където е истинската изложба.