Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Хайде!
Дадох на Гейвин лампата, а кучето приквикна и изскимтя, когато бавна вълна се плъзна през вратата и отново го повдигна нагоре-надолу. Водата се удари в стената.
— Хайде, момче! — наведох се надолу да подхвана борещото се куче. Сграбчих го за предните лапи. То ме погледна в очите, под тъмножълтата светлина виждах как розовият му език висеше от устата. Гледаше ме така, както прероден християнин гледа Спасителя.
Започнах да вдигам кучето за лапите и усетих как през него премина тръпка.
Чу се шумно изхрускване.
Бързо като мълния.
А след това раменете и главата на кучето излязоха от водата и внезапно се оказа, че под тях няма още куче, не и отвъд средата на гръбнака му — няма задница, опашка, задни крака… нищо, освен зейнала дупка, от която започна да се изсипва порой от черна кръв и димящи черва.
Кучето издаде тих скимтящ вой. Това беше всичко. Но лапите му се гърчеха и то ме гледаше, а агонията, която видях в очите му, ще остане запечатана в съзнанието ми завинаги.
Извиках — нямам представа какво точно съм казал — и изтървах ужасното месиво, представлявало доскоро куче. То цопна, потъна, показа се отново на повърхността, и лапите му все още се опитваха да гребат. Чух Гейвин да подвиква нещо — звучеше като Гопусподвата? А след това водата кипна около половината от трупа, с черва, влачещи се зад него като ужасяваща опашка, и видях на повърхността да изплува чудовищен гръб.
Беше покрит с ромбоидни люспи с цвета на есенни листа: светлокафяви, призрачно-пурпурни, тъмнозлатисти и ръждивокафеникави. В тях бяха събрани и всички оттенъци на реката — от спирали кална охра до лунно-розово. Видях прилепнали към плътта му гори от миди, сиви каньони от белези и почервенели от ръждата рибарски куки. Видях тяло, дебело като древен дъб, което бавно се въртеше във водата, наслаждавайки се на свободата си. Бях омаян от спектакъла, макар че Гейвин пищеше от ужас. Знаех какво виждам и макар че сърцето ми трещеше и едва успявах да си поема дъх, според мен той беше прекрасен — красота, дарена ни от ръцете на Господа.
След това си спомних за назъбения зъб, забит като кинжал в парчето дърво в кабинета на г-н Скъли. Прекрасен или не, Стария Мойсей току-що бе разкъсал на две цяло куче.
Все още беше гладен. Случи се толкова бързо, че съзнанието ми едва имаше време да го види: разтвори се чифт челюсти, зъбите блеснаха, а на един от тях имаше нанизан стар ботуш, редом с трепкаща сребърна риба. С ръмжащо гъргорене на вода втората половина от трупа на кучето бе всмукана между челюстите, които се затвориха деликатно, все едно хлапе вкусваше лимонов бонбон в салона на кино „Лирик“. Мярнах за миг тясно, бледозелено око с вертикална котешка зеница, но с размер на бейзболна топка, покрита от желатинов слой. След това Гейвин падна от масата във водата и лампата, която стискаше, угасна със съскане.
Не си и помислих да проявявам храброст. Не си и помислих да се плаша до смърт.
„Не мога да плувам.“
Ето за това си помислих.
Скочих от масата натам, където бе потънал Гейвин. Водата беше натежала от тиня и ми стигаше до раменете, което означаваше, че ще стига до носа на момчето. То цапаше с ръце и риташе, а когато го сграбчих през кръста, сигурно реши, че съм Стария Мойсей, понеже направо ми откъсна китките от дърпане. Изкрещях:
— Гейвин, спри да риташ!
Извадих лицето му над водата. Той бълбукаше „хумма хобба хумма“, като прогизнал от дъжда двигател, който се мъчи да запали свещите си.
Зад гърба си, откъм тъмната и потъваща стая, се разнесе шум. Предизвикан от твар, което се издига от водата. Обърнах се. Гейвин изписка и се хвана за врата ми с две ръце, като едва не ме удави.
Видях силуета на Стария Мойсей — огромен, ужасяващ и спиращ дъха — да изниква от водата като жив блатен пън. Главата му беше плоска и триъгълна, като на змия, но според мен не беше просто някаква си змия, понеже ми се стори, че точно под онова, което минаваше за шия, различавам две малки ръчички със закривени нокти. Чух звук, който вероятно представляваше ударът на опашката му в стената — толкова силно я прасна, че къщата се разклати. Главата му се удари в тавана. От хватката на Гейвин кръвта прииждаше в лицето ми.
И без да го виждам знаех, че Стария Мойсей гледа към нас с очи, които можеха да забележат сом в мътна вода в полунощ. Усетих как ни оценява, все едно някой бе притиснал студеното острие на нож към челото ми. Надявах се да не му приличаме много на кучета.