Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Стария Мойсей смърдеше като реката по обед: на блато, на пара и на гнойна гнилоч. Да се каже, че уважавах този изумителен звяр, би било изключително омаловажаване. Но точно в този момент копнеех да съм където и да е другаде на земята, дори в училище. Само дето нямах много време за копнежи, понеже змийската глава на Стария Мойсей започна да се спуска към нас като предния край на парна лопата и чух съскането от разтварянето на челюстите му. Отстъпих, крещейки на Гейвин да ме пусне, но той не посмя. Ако бях на негово място, аз също не бих могъл да се пусна. Главата се насочи към нас, но междувременно успях да отстъпя от предната стая в тесен коридор — който със сигурност не знаех, че се намира там — и челюстите на Стария Мойсей се удариха в касата на вратата от двете ни страни едновременно. Това май го вбеси. Той се отдръпна и отново се хвърли напред, със същия резултат, само дето този път касата се разцепи на трески. Гейвин ридаеше с шумно и задавено „уоп-уоп-уоп“, а кипнала от усилията на Стария Мойсей вълна ме плисна в лицето и ме заля презглава. Нещо ме ръгна в дясното рамо и страхът се стрелна като мълния по гръбнака ми. Посегнах на сляпо и открих, че сред боклуците плава метла.
Стария Мойсей издаде звук като локомотив, на който всеки момент ще му избият клапаните. Видях ужасяващите очертания на главата му да се стрелва към входа на коридора и се сетих за Тарзан на Гордън Скот, който с копие в ръка се бори с гигантски питон. Грабнах метлата и когато Стария Мойсей се блъсна отново в касата, забих метлата право в зейналото му, гълтащо кучета гърло.
Знаете какво става, ако докоснете с пръст дъното на собственото си гърло, нали? Е, същото важи, очевидно, и за чудовищата. Стария Мойсей издаде задавен звук със силата на изстрел във варел. Главата му се дръпна и метлата изчезна с нея, царевичните й метличинки — засегнали в гърлото му. След което — и това е единственият начин, по който съм способен да го опиша — Стария Мойсей блъвна. Истината ви казвам. Чух плискането на течност и от устата му се изсипаха един куп ужасии. Около нас се разхвърчаха риби, които все още подскачаха, но имаше и отдавна умрели, смесени със смрадливи рачета, коруби на костенурки, мидени черупки, лигави камъни, тиня и кости. Миризмата беше… ами, можете да си я представите. Беше стотици пъти по-зле, отколкото когато хлапето в училище повърне сутрешната си каша на чина пред теб. Топнах главата си под водата, за да се отърва от смрадта и, разбира се, Гейвин също се потопи, независимо дали му харесваше или не. Там, под повърхността, си казах, че Стария Мойсей определено трябва да подбира по-внимателно какво точно забърсва от дъното на Текумзе.
Течението вреше около нас. Отново изплувах, Гейвин си пое стържещ дъх и се разпищя с пълен глас. Сега вече и аз се разкрещях.
— Помощ! — виках. — Помогнете ни, моля ви!
През входната врата плисна светлина, плъзна се над развълнуваната вода и ме удари право в лицето.
— Кори! — прозвуча съдбовен глас. — Казах ти да не мърдаш, нали?
— Гейвин? Гейвин!
— Мили Боже! — каза мама. — Каква е тази смрад?
Водата се успокояваше. Осъзнах, че Стария Мойсей вече не се намира между двете майки и техните синове. Мъртва риба плуваше в лепкава кафява каша на повърхността, но вниманието на мама бе съсредоточено върху мен.
— Ще ти съдера кожата, Кори Макенсън! — извика тя, докато джапаше навътре с Нила Кастил по петите.
Те двете влязоха право в плаващото повръщано на чудовището и съдейки по звука, който издаде, съмнявам се майка ми да продължаваше да мисли как ще ме бие.
Бях извадил късмет.
7.
Призован от Дамата
Естествено, никои от приятелите не ми повярва.
Дейви Рей Кълан само се изсмя и поклати глава, като каза, че и той самият не може да измисли по-хубава история, колкото и да се напъва. Бен Сиърс ме погледна, все едно са ми дошли в повече филмите с чудовища в „Лирик“. Джони Уилсън обмисли историята ми по присъщия му бавен, щателен начин, и след това излезе с мнението:
— Нъц. Не се е случило.
— Напротив! — казах им. Седяхме на верандата на къщата ми в сянката под ясното синьо небе. — Честна дума, кълна се!
— Така ли? — Дейви Рей, най-палавият от групата ни и онзи, който най-често измисляше изумителни истории, наклони увенчаната си в кафяво глава и се взря в мен през бледосините си очи, в които винаги имаше искрица див смях. — И как тъй Стария Мойсей просто не те е глътнал? Как тъй чудовището бяга от хлапе с метла?