Бягай и не бързай да се връщаш

— Виждам, че си поел командването — рече той.

— Съжалявам, Марк. Преди двайсет и три години сме яли заедно октоподи.

— Близост, родена в окопите — промърмори Люсиен, като сгъна парцала си.

Адамсберг наблюдаваше чумолога Вандуслер-младши. Слаб, нервен, с черни прави коси и нещо индианско в чертите. Беше облечен в тъмни дрехи от главата до петите, с изключение на малко кичозния лъскав колан, а на пръстите си носеше сребърни халки. Адамсберг забеляза тежките му черни ботуши с катарами, подобни на тези, които носеше Камий.

— Ако желаете да проведем частен разговор, боя се, че трябва да излезем оттук.

— И тук е добре — каза Адамсберг.

— Имате проблем с чума?

— По-точно проблем с познавач на чумата.

— Онзи, който рисува четворки?

— Той.

— Има ли връзка с вчерашното убийство?

— Вие как мислите?

— Мисля, че да.

— Защо?

— Заради черната кожа. Само че четворката пази от чума, а не я привлича.

— Следователно?

— Следователно предполагам, че жертвата ви не е била предпазена.

— Точно така. Вярвате ли в силата на тази цифра?

— Не.

Адамсберг срещна погледа на Вандуслер, който изглеждаше искрен и леко обиден.

— Както не вярвам и в амулетите, пръстените, тюркоазите, смарагдите, рубините и стотиците талисмани, измислени, за да прогонват болестта. Които впрочем са много по-скъпи от обикновената четворка.

— Носели са пръстени?

— Когато са можели да си го позволят. Богатите по-рядко са умирали от чума. Предпазвали са се, защото са живеели в солидни къщи без плъхове. Болестта е покосявала народа. Затова още повече са вярвали в скъпоценните камъни — бедните не са носели рубини и са умирали. Най-съвършена закрила е осигурявал диамантът. „Диамант, носен на лявата ръка, прогонва всяко зло“. Така в знак на любов богатите мъже започнали да подаряват диаманти на годениците си, за да ги предпазят от бича. И досега го правят, макар вече никой да не знае защо, както и никой не си спомня за значението на четворката.

— Убиецът си спомня. Откъде е научил?

— От книгите — каза Марк Вандуслер нетърпеливо. — Ако ми изложите проблема подробно, господин комисар, може би ще съм в състояние да ви помогна.

— Първо трябва да ви попитам къде бяхте в понеделник вечерта към два часа сутринта.

— Това часът на убийството ли е?

— Приблизително.

Според съдебния лекар убийството е било извършено към един и половина, но Адамсберг предпочиташе да разшири интервала. Вандуслер прибра правите си коси зад ушите.

— Защо аз?

— Съжалявам, Вандуслер, но малко хора знаят какво означава четворката, много малко хора.

— Логично е, Марк — намеси се Вандуслер-старши. — Това му е работата.

Марк с досада махна с ръка, после стана, грабна метлата и почука веднъж по тавана.