Последната кралица на Индия

Джанси беше едно от най-процъфтяващите кралства на Индия. Беше потънало в тучна зеленина, изпъстрена с мангови и портокалови дръвчета с огромни, хвърлящи прохладни сенки корони, и градини като развълнувано море. Беше създадено да бъде смарагдът на Северна Индия — скъпоценен камък в златисто и зелено, издигащ се от пясъците край река Пахудж. Както бях забелязала още при пристигането си, и петте порти с кулички, водещи към града, бяха наистина достатъчно големи, за да пропуснат и слон. Зачудих се какво ли биха казали близките ми, ако ме видят да минавам през тези порти с препасан револвер и приятелката ми Джалкари като придружител. На колко сила и власт се радваха жените на Джанси! Беше ни позволено да пазаруваме без роднини от мъжки пол или съпрузи и да харчим парите си, както си пожелаем.

Минахме през три магазина, докато накрая не открихме ангарките, които според Джалкари бяха достойни да бъдат показани по време на женски дурбар.

— Какво ще кажеш за това? — вдигнах аз един костюм от пурпурна коприна от Бенарес4. Беше невероятен. Туниката беше обшита със сребърна нишка, а по панталоните бяха избродирани розови и сребристи листа.

— Колко? — обърна се веднага Джалкари към собственика на магазина.

— За дургавасите на рани ли? — изрече мъжът и направи цял спектакъл с въртенето на мустаците си, с което ми напомни за съседа ни Шиваджи на село. — Десет рупии!

Цената ми се стори напълно приемлива, обаче Джалкари се изсмя и изрече:

— Момичето да ти прилича на нашия капитан, а? Та това е най-новото ни попълнение! Ще платим пет рупии!

— А аз да ви приличам на просяк? Или поне такъв ще стана, ако започна да продавам най-хубавите си дрехи по пет рупии. Осем!

— Пет! — отсече Джалкари. — В Джанси има и други магазини, приятелю!

— И в колко от тях се предлага подобна стока, а? С нейния тен ще изглежда като кралица в пурпурно! Сигурен съм, че никъде другаде няма да откриете подобно нещо!

— Ще видим — сбърчи чело Джалкари.

Приех това като намек да върна ангарката обратно на рафта ѝ, макар да бях наясно, че това е най-красивата дреха, която бях зърнала до този момент. Бяхме почти стигнали до вратата, когато собственикът на магазина хукна след нас и извика:

— Шест!

Джалкари се обърна.

— Пет и без пантофките, които вървят с костюма!

Мъжът въздъхна силно и театрално. Двете жени в магазина, които още не си бяха избрали нищо, се изкискаха. Заподозрях, че допреди малко магазинерът е правел подобни сцени и пред тях.

— Добре! — промърмори. — Пет, но без пантофките!

Как само уви покупката ми обаче! Все едно го бяхме помолили да увие кравешки изпражнения — толкова много въздишки и такова клатене на глава! Когато накрая излязохме на улицата, Джалкари завъртя очи и изрече презрително:

— Ама че представление! Та тази ангарка струва не повече от четири рупии и нито една анна повече! Това прави цяла рупия печалба за жалкия наглец!