Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Нго: очевидно неподатлив на мехурчеста ръжда и сибискоза плод, дори при пряк контакт; очевидно неподатлив на японската генехакерска гъгрица и гъбично завиване на листата, иначе никога не би могъл да върже плод. Съвършеният продукт. Резултат от достъп до генетичен материал, с какъвто нито „АгриГен“, нито другите калорийни компании разполагаха в своите генехакерски лаборатории.
Някъде в тази страна се криеше семенна банка. Хиляди, а навярно и стотици хиляди грижливо запазени семена, несметно съкровище от биологично разнообразие. Безкрайни ДНК вериги, всяка със свои собствени потенциални приложения. И от тази златна мина тайландците вадеха сполучливи отговори на най-трудните предизвикателства пред своето оцеляване. Осигуреше ли си достъп до тайландската семенна банка, Де Мойн можеше да изрови генетични кодове за поколения напред, да победи чумните мутации. Да оцелее още малко.
Андерсън се размърда, опита се да прогони завладялото го раздразнение, избърса потта от челото си. Толкова беше близо. Първо беладоните се бяха възродили, а сега и нгото. А Гибънс си развяваше байрака някъде в Югоизточна Азия. Ако не беше онова незаконно пребиваващо в страната момиче на пружина, Андерсън изобщо нямаше да знае за Гибънс. Кралството се справяше изненадващо добре със сигурността. Ако само успееше да се докопа до местоположението на семенната банка, сигурно биха могли да организират едно бързо нападение… Бяха си научили урока във Финландия.
Отвъд парапета на верандата светът беше замрял и само низшите животински видове мърдаха в зноя. Капчици пот се стичаха влудяващо бавно по врата на Луси и навлажняваха ризата ѝ, докато тя се оплакваше от развитието на въглищната война с виетнамците. Как да търсела нефрит, щом армията стреля по всичко, дето мърда? Големите бакенбарди на Куойл се бяха спекли от засъхнала пот. Нямаше и помен от ветрец.
На улицата водачи на рикши се криеха под малките сенки. Кости и стави стърчаха под голата им кожа, истински скелети с впита наметка от плът, опъната по рамката. По това време на деня работеха само на повикване, при това срещу двойна такса.
Паянтовата конструкция на бара беше лепната за външната стена на една от порутените Разширителни кули. Ръчно рисувана табелка се мъдреше опряна на едно от стъпалата към верандата и гласеше: „СЪР ФРАНСИС ДРЕЙК“. Табелката беше скорошна придобивка, дело на шепа фаранги, решили да дадат име на средата си, но се вписваше отлично в общата атмосфера на упадък наоколо. Глупаците, които бяха измислили името, отдавна бяха изчезнали във вътрешността на страната — или ги беше погълнала джунглата с поредния вариант на мехурчестата ръжда, или бяха станали жертва на непредсказуемите обрати във войната за въглищата и нефрита. Табелката обаче беше останала, било защото собственикът на бара я намираше за забавна, дотолкова, че да възприеме името за свой прякор, било защото никой не беше намерил сили да я замаже с боя и да напише отгоре ѝ нещо друго. А междувременно надписът се белеше на люспи под слънцето.
Въпреки съмнителния си произход „Барът на Дрейк“ беше разположен на страхотно място, на половината път между пристанището и фабриките. Олющената му фасада гледаше към хотел „Виктория“ от другата страна на улицата, така че Фарангската фаланга можеше да се напива до оглупяване на верандата му и да държи хотела под око за нови чужденци, които морето е изхвърлило на брега. За моряците, успели да преминат митницата и карантината, имаше други кръчми, но именно тук, между колосаните бели покривки на хотел „Виктория“ от едната страна на калдъръмената улица и бамбуковия коптор на сър Франсис от другата, рано или късно потъваха онези чужденци, за които Банкок се оказваше нещо повече от транзитна спирка.
— Та какво прекарваше? — попита отново Луси, подканвайки Куойл да даде някакво обяснение за колосалните си загуби.
Куойл се наведе напред и сниши глас, с което разбуди всички от ленивата дрямка.
— Шафран. От Индия.
Пауза, после Коб се разсмя.
— Подходяща стока за въздушен транспорт. Трябваше и сам да се сетя.
— Идеален е за дирижабъл. Ниско тегло. И е по-доходоносен от опиума — каза Куойл. — Кралството още не е измислило начин да копира семената на минзухара, от който се добива подправката, а всички политици и генерали държат да го имат в кухните си. Дават мило и драго за него, защото го смятат за белег на високо социално положение. Имах страхотни предварителни поръчки. Щях да направя голяма пара. Цяло състояние.