Четирите цвята на магията

Но камъкът все пак беше у него. Колкото и лоша или забранена да бе магията му, тя даваше предимство. Призоваваше го и Кел го стисна здраво, а наръбената страна на амулета се вряза в дланта му. Силата му натискаше неговата, копнееше да бъде допусната и антари ѝ устоя, поддържаше стена между енергията на камъка и своята енергия. Не се нуждаеше от много. Достатъчно беше да призове нещо неживо — нещо, което да спре Холанд, без да навреди и на двама им.

Клетка, помисли си той. И даде нареждането. Клетка.

Камъкът зазвънтя в ръката му и черен дим се заизлива между пръстите му и…

И Холанд не го изчака.

Порив на вятъра се понесе по улицата и блъсна силно Кел във вратата на някакъв магазин зад него. Камъкът се изхлузи от хватката му и струйките черен дим се разсеяха в нищото, а талисманът тупна на улицата. Преди младежът да успее да се хвърли към него, металните гвоздеи от съседната врата се измъкнаха и засвириха през въздуха, забиха се в палтото му и го приковаха към вратата. Повечето гвоздеи улучиха дрехата, но един се заби в плътта и Кел изпъшка от болка, понеже острието мина през мускула му и потъна във вратата зад него.

— Колебанието е смъртта на предимството — отбеляза Холанд, докато Кел напразно се бореше с приковалия го метал. Нареди на гвоздеите да се извадят, но противникът му им бе заповядал да си стоят забити и неговата воля се оказа по-силна.

— Какво правиш тук? — изпъшка Кел през стиснати зъби.

Холанд въздъхна и пристъпи към камъка с думите:

— Мислех, че ще е очевидно. Разчиствам забърканата от теб каша.

Докато другият антари напредваше към камъка, Кел се бореше да се съсредоточи върху приковалия го метал. Гвоздеите взеха да потрепват, щом волята му надделя над волята на противника. Измъкнаха се на инч — Кел стисна зъби, когато гвоздеят в ръката му мръдна — а вниманието на Холанд трепна, понеже коленичи да вдигне талисмана от земята.

— Недей — предупреди го Кел.

Съперникът обаче не му обърна внимание. Взе камъчето, изправи се и го претегли в дланта си. Волята и вниманието му в момента бяха съсредоточени върху плячката и този път, когато Кел се напрегна, гвоздеите, които го държаха, потръпнаха и се разхлабиха. Измъкнаха се от стената — а също и от палтото, и от плътта му — и издрънчаха на земята, точно когато Холанд поднасяше камъка нагоре към най-близката лампа.

— Хвърли го — нареди Кел, притиснал ранената си ръка.

Този път Холанд не се подчини.

Вместо това наклони глава и огледа малкото черно камъче.

— Открил ли си вече как действа?

Щом Кел се хвърли напред, другият антари притисна тънките си пръсти върху талисмана. Такъв незначителен жест, тъй преднамерен и спокоен, но щом стегна юмрук, черен дим бликна между пръстите му и се понесе към Кел. Случи се толкова бързо! Както се беше втурнал, краката му замръзнаха насред крачка. Сведе очи и видя около ботушите му да се вихрят сенки.