Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— А ти какво смяташе да направиш? Да използваш дневника и книгата и да започнеш да го търсиш отново?
— Нямам представа какво щях да направя. Мога да кажа само, че нещо ми подсказваше да дойда тук, да купя книгата и да поогледам. — Тя замълча. — Така имах извинението да отседна в къщата му за известно време и да се отдам на спомени.
Това поне го разбираше.
— А защо трябваше да намесваш Петер Хансен? Защо просто не купи книгата сама?
— Все още работя за американското правителство. Мислех, че Хансен ще ми послужи за прикритие. Затова и името ми не се появява никъде. Естествено, нямах никаква представа за всички тези подробности.
Той размисли върху казаното.
— Значи Ларс е следвал стъпките на Сониер, точно както Сониер е следвал тези на Бигу.
Тя кимна.
— А явно и още някой е вървял по тези следи.
Той отново огледа къщата.
— Трябва внимателно да прегледаме всичко, за да имаме поне малка надежда, че ще успеем.
Нещо край входната врата привлече вниманието му. При влизането си бяха избутали купчината писма, падали през процепа на вратата и пръснати върху пода. Той се приближи и вдигна половин дузина пликове.
Стефани също се приближи.
— Дай да видя този — каза тя.
Той й подаде сивкав плик, надписан с черно мастило.
— Бележката в дневника на Ларс беше на същата хартия и почеркът ми изглежда познат.
Тя извади листчето от чантата си и двамата сравниха почерка.
— Съвсем същият е — каза тя.
— Убеден съм, че Сковил не би имал нищо против. — И той разкъса плика.
От него изпаднаха девет листа хартия. Върху единия имаше написан някакъв текст, като мастилото и почеркът бяха същите като в получения от Стефани.
Тя ще дойде. Бъди милостив. Дълго си търсил и заслужаваш да видиш. Заедно вероятно ще успеете. В Авиньон открий Кларидън. Той може да ти посочи пътя. И все пак prend garde l’Ingénieur.
Отново прочете последния ред.
— „Пази се от Инженера“. Какво ли значи това?
— Добър въпрос.
— В дневника не се ли споменава за някакъв инженер?
— Нито дума.
— Бъди милостив. Очевидно подателят е знаел, че двамата със Сковил не се понасяте особено.
— Доста стряскащо. Нямах представа, че някой е наясно с това.
Той разгледа останалите осем листа.
— Тези са от дневника на Ларс. Липсващите страници. — Той провери пощенското клеймо върху плика. — От Перпинян, на френското крайбрежие. Преди пет дни. Сковил така и не ги е получил. Дошли са твърде късно.
— Ърнст е бил убит, Котън. Вече няма съмнение.
Съгласен бе, но още нещо го тревожеше. Приближи се към един прозорец и внимателно се вгледа през щорите.
— Трябва да стигнем до Авиньон — каза тя.
Отново бе съгласен, но когато се взря навън към празната улица и видя онова, което очакваше да бъде там, рече:
— След като свършим още нещо.
21
Дьо Рокфор се изправи пред множеството. Братята рядко слагаха църковни одежди. Правилникът изискваше в повечето случаи да се обличат без каквато и да било суета или показност. Но съветът налагаше определена официалност и от всеки член се очакваше да носи облеклото, съответстващо на ранга му.
Гледката бе внушителна. Братята рицари бяха облечени с бели вълнени мантии върху къси бели свещенически раса, поръбени с декоративна алена бродерия. Сребристи чорапи проблясваха на краката им. Главите им бяха покрити с бели качулки. Емблемата с червения кръст с четири равни рамена, разширяващи се в края, красеше гърдите на всички. Ален пояс препасваше кръста, а там, където някога бе висял мечът, сега единствено шарфът разграничаваше рицарите от занаятчиите, фермерите, майсторите, чиновниците, свещениците и помощниците, които носеха сходно облекло, но в различен оттенък на зеленото, кафявото и черното. Духовниците се отличаваха по белите ръкавици.
Според устава консисторията се председателстваше от маршала. Така се балансираше влиянието на сенешала, който, като втори по ранг, лесно би могъл да доминира над събранието.
— Братя — провикна се Дьо Рокфор.
Залата онемя.
— Настъпи моментът на нашето обновление. Трябва да изберем магистър. Преди да започнем, нека помолим Бог за напътствия в часовете, които ни предстоят.