Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Права беше.
— По пътя насам спомена, че според Ларс Сониер извадил някакво послание от стъкленицата, която открил в колоната. От кого е било посланието?
— В дневника си пише, че вероятно е било от един от предшествениците на Сониер, Антоан Бигу, който служил като енорийски свещеник в Рен през втората половина на осемнайсети век, по времето на Френската революция. Споменах ти за него в колата. Той бил свещеникът, на когото Мари д’Отпул дьо Бланшфор изповядала семейната тайна на смъртното си легло.
— Значи според Ларс стъкленицата е съдържала тази семейна тайна?
— Не е толкова просто. Историята продължава. Мари се омъжила за последния маркиз Дьо Бланшфор през 1732 година. Потеклото на Дьо Бланшфор може да проследи френските си корени чак до тамплиерите. Семейството участвало както в кръстоносните походи, така и в Албигойските войни. В средата на дванайсети век един от прадедите им дори бил магистър и семейството контролирало Рен и заобикалящите го земи векове наред. Когато започнали да арестуват тамплиерите през 1307 година, семейство Дьо Бланшфор укрило много бегълци от хората на Филип Четвърти. Твърди се, макар никой да не знае със сигурност, че в редиците на тамплиерите винаги е имало членове на семейство Дьо Бланшфор.
— Звучиш като Хенрик. Наистина ли смяташ, че тамплиерите все още съществуват?
— Нямам представа. Но си спомням нещо, което каза мъжът от катедралата. Цитира свети Бернар от Клерво, монаха от дванайсети век, който изиграл ключова роля за издигането на тамплиерите във властта. Направих се, че не разбирам за какво ми говори. Но Ларс е писал много за него.
Малоун помнеше името от книгата, която бе чел в Копенхаген. Бернар дьо Фонтен бил цистерциански монах, който основал манастир в Клерво през XII век. Бил виден мислител, имал огромно влияние в Църквата и станал близък съветник на папа Инокентий II. Чичо му бил един от първите девет тамплиери и именно Бернар убедил Инокентий II да разреши на тамплиерите техния уникален устав.
— Мъжът от катедралата познаваше Ларс — каза Стефани. — Дори намекна, че са разговаряли за дневника и че са спорили. Човекът от Кръглата кула също е работил за него — държеше да го науча — и именно той нададе бойния вик на тамплиерите, преди да скочи.
— Може всичко да е било блъф, за да те объркат.
— Започвам да се съмнявам.
Съгласен бе, особено на фона на това, което бе забелязал по пътя от гробището насам. Но за момента бе решил да го запази за себе си.
— Ларс е писал в дневника за тайната на семейство Дьо Бланшфор от 1307 година и за гоненията на тамплиерите. Открил множество справки в документи от онзи период, но не и подробности. Предполагам, прекарал е доста време в местните манастири, ровейки се в архивите. Но, изглежда, ключът към загадката е в гроба на Мари, посочен в книгата, която купи Торвалдсен. Мари починала през 1781 година, но абат Бигу сложил надгробна плоча и надпис над останките й едва през 1791 година. Спомни си за какви времена става въпрос. Френската революция назрявала, навсякъде рушали католическите църкви. Бигу бил с антирепубликански убеждения, така че през 1793 година избягал в Испания и починал там две години по-късно! Така и не се завърнал в Рен-льо-Шато.
— И какво според Ларс е скрил Бигу в онази стъкленица?
— Вероятно не е било самата тайна на семейство Дьо Бланшфор, а по-скоро обяснение как да бъде научена. В дневника си Ларс пише, че твърдо вярва, че гробът на Мари съдържа ключа към тайната.
Малоун започваше да разбира.
— Ето защо книгата е била толкова важна.
Тя кимна.
— Сониер разровил много от гробовете в църковния двор, извадил костите и ги положил в общата костница, която все още стои зад църквата. Това обяснява, както пише Ларс, защо в момента там няма гробове, които да датират отпреди 1885 година. Местните вдигнали голям шум и градската управа му наредила да спре. Гробът на Мари дьо Бланшфор не бил разровен, но всички букви и символи били заличени от Сониер. Неизвестно за него, оцеляла скица на надписа и надгробната плоча, направена от един от кметовете, Йожен Стюблен. Ларс научил за скицата, но така и не успял да намери копие от книгата.
— Откъде е разбрал, че Сониер е заличил надписа?
— В някакъв архив се споменавало, че гробът на Мари бил осквернен през този период. Никой не отдал кой знае какво значение на събитието, но кой друг освен Сониер би го извършил?
— И Ларс смятал, че всичко това сочи към някакво съкровище?
— Записал е в дневника си, че Сониер е разшифровал посланието, оставено от абат Бигу, и че открил скривалището на тамплиерите. Споделил го единствено с любовницата си, а тя умряла, без да каже на никого.