Червени морета под червени небета

Локи стисна зъби и заби поглед в земята. Джийн въздъхна, пресегна се и го потупа по ръката. Локи кимна едва забележимо.

— Добре. — Страгос се усмихна студено. — Аз уважавам не само способностите ви, но и вашата взаимна преданост. Уважавам я достатъчно, че да я използвам за добро и за зло. И затова вие ще пожелаете да дойдете, когато ви повикам, и да приемете задачата, която съм ви приготвил… Когато аз откажа да ви видя, тогава вече ще имате причина за тревоги.

— Тъй да е — рече Локи. — Но искам да го запомните.

— Какво да запомня?

— Че ви предложих да зарежем това — отвърна Локи. — Че предложих просто да си тръгнем.

— О, богове, ама вашето самомнение наистина било твърде високо, а, мастер Ламора?

— Достатъчно високо. Не по-високо от това на Вързомаговете, бих казал.

— Да не ми намеквате, че Картейн се бои от вас, мастер Ламора? Моля ви се! Ако беше така, вече да са ви убили. Не. Те не се боят от вас, те искат да ви видят наказани. А това, че ви предадоха в ръцете ми, за да се възползвам от вас за собствените си цели, явно го постига в техните очи. Смея да кажа, че си имате основателна причина да таите злоба към тях.

— Така си е — потвърди Локи.

— Замислете се върху вероятността, че и на мен може да не са ми симпатични, не по-малко, отколкото на бас. И че аз може да ги използвам при нужда и да се възползвам от неочаквания късмет, който ми пращат, но онова, което вие ще извършите за мен, може да се обърне и срещу тях! Това не ви ли интригува?

— Нищо от онова, което казвате, не може да се приема на доверие — изръмжа Локи.

— Ех, ех… Точно тук грешите, Ламора. С времето ще видите, че почти няма нужда да лъжа за каквото и да било. Аудиенцията приключи! Обмислете положението си и не предприемайте нищо прибързано. Можете да напуснете Мон Магистерия и ще се върнете, когато ви повикат.

— Чакайте! — възкликна Локи. — Само…

Архонтът стана, мушна папката под мишница и излезе през същата врата, през която беше влязъл. Тя мигом се затвори след него с дрънченето на стоманени механизми.

— По дяволите! — изруга Джийн.

— Съжалявам — смънка Локи. — Страшно бях навит да дойда в тоя шибан Тал Верар.

— Не си виновен ти. И на двамата ни се щеше да се мушнем в леглото на момата. Ама извадихме кофти късмет, излезе, че тя има трипер.

Главният вход към кабинета се отвори със скърцане. В коридора ги чакаха десетина Очи.

Локи се загледа в тях, после се ухили и прочисти гърло.

— Е, хубаво. Господарят ви даде строги нареждания, с които ви постави на наше разположение. Трябват ни лодка, осем гребци, топла вечеря, петстотин солария, шест жени, които знаят как се прави масаж като хората, и…