Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Арн наново се поклони на чичо си и на краля, а лицето му не издаваше нито болка, нито нетърпение.
— Добре! — рече кралят. — В такъв случай утре на срещата на съвета няма да споменаваме нищо по въпроса за игуменка на Рисеберя, все едно съвсем сме забравили за него. Вместо това ще наврем в очите на епископите новия манастир Юлита и така ще го успокоим. Радвам се, че бурята отмина, Арн. Радвам се и да те видя в съвета като нашия нов главнокомандващ. И така! Остави ме да поговоря малко насаме с моя ярл, който трябва да бъде постегнат от своя крал. Без свидетели.
Арн и Ескил се изправиха, поклониха се на краля и на ярла и излязоха на тъмното стълбище. Долу на двора вече бяха сложени маси и издигнати палатки, в които се поднасяше бира и вино. Ескил хвана Арн под ръка и с решителни крачки се отправи към едно от местата за сервиране, докато Арн въздишаше и мърмореше за това постоянно плискане с бира, само че недоволството му очевидно беше престорено и това накара Ескил да се усмихне.
— Добре е все пак, че си в състояние да се шегуваш след такава буря — каза той. — А що се отнася до бирата може би ще промениш мнението си, защото тук в Нес поднасят бира от Любек.
Щом се приближиха до една палатка за бира, всички хора се отдръпнаха настрана, шепнещи и сочещи с пръст, за да им направят път като вълна, надигаща се пред лодка. Ескил изглежда не забеляза това.
Когато Арн опита от саксонската бира, моментално се съгласи, че това е съвсем различна напитка от тези, които досега с по-големи или по-малки мъки се беше насилвал да пие. Тази беше по-тъмна, пенлива и с много по-силен вкус на хмел отколкото на хвойна. Ескил го предупреди, че освен това тази бира по-бързо замайва главата и той трябва да внимава да не стане неконтролируем и да започне да се перчи и да вади меч. Отначало се засмяха съвсем малко на тази шега, но после започнаха да се смеят все повече и се прегърнаха с облекчение, че бурята, както изглеждаше, наистина беше отминала.
След това Ескил поразмишлява върху начина, по който Биргер Бруса беше говорил в началото на срещата им в залата за съвещания. Двамата братя си блъскаха главите какво може да се крие зад такава неочаквана липса на самоконтрол. Ескил смяташе, че са се появили множество противоречиви чувства наведнъж, повече отколкото дори мъж като Биргер Бруса би могъл да понесе. Та ярлът сигурно е бил истински щастлив да види Арн жив у дома. Но в същото време той толкова много години е премислял въпроса как Сесилия Роса — Ескил направи отклонение, за да обясни как Сесилия се е сдобила с този прякор — би могла да стане противовес на лъжите на лукавата майка Рикиса относно обета на кралицата. Според Ескил радост и разочарование едновременно не бяха добра комбинация, а по-скоро като да смесиш бяло вино и бира в една и съща чаша.
Арн каза, че компромисът е много по-добър от поражението, но тъй като Ескил не разбра думата, двамата стигнаха до това, че половина спечелено е по-добре от пълна загуба. Щеше да бъде трудно да се удължи чакането и жадуването за Сесилия. Непоносимо пък щеше да бъде без половинчатата победа както за Арн, така и за Биргер Бруса. Братята бяха прекъснати от един от свещениците на архиепископа, който си пробиваше път към тях през всичките празнично облечени, оживено бъбрещи и пиещи мъже и жени.
Свещеникът изглеждаше надут и беше вирнал нос във въздуха така, че Ескил и Арн не се сдържаха да си разменят гримаси. Като малко и съвсем несполучливо отмъщение, свещеникът произнесе съобщението си на латински. Негово високопреосвещенство архиепископът искал да говори с Арнус Магнусонус веднага.
Арн се усмихна на забавното изкривяване на името му и веднага отговори на същия език, че щом негово преосвещенство го вика, то той незабавно ще се появи, но по неизбежни причини трябва да мине по обиколен път през дисагите си. На Ескил прошепна, че му мирише на гнило, и Ескил кимна в знак на съгласие, но потупа Арн леко по гърба за кураж и му смигна.
— В края на краищата нали вече си се борил със свещеници преди, скъпи братко — прошепна той.
Арн кимна и му намигна обратно, хвана тържествено свещеника под ръка и тръгна към кралските конюшни.
Когато Арн си взе писмото за освобождаване от главата на Ордена на рицарите тамплиери, за което подозираше, че машинациите на архиепископа можеха да се отнасят, той изрече на глас едно свое предположение за какво ли може да става въпрос. Но свещеникът не разбра какво имаше предвид, защото въпреки всичко не владееше така добре църковния език във всекидневната реч, колкото се преструваше с нос, вирнат във въздуха до палатката за бира.