Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Бронуен - поде старицата, махвайки към тъмнокосата главатарка на сестринството, чиято метла бе привързана със злато и която наблюдаваше Манон и Тринайсетте от сенките отвъд огъня. - Бронуен също ми е правнучка. И твоя най-близка братовчедка.
По лицето на Бронуен нямаше нито капка умиление, ето защо Манон не си направи труда да изглежда приятелски настроена.
- Двете с Рианон бяха близки като сестри - пророни Гленис.
Манон с усилие се сдържа да не докосне парчето от червена пелерина в края на плитката си.
Дориан, Мракът да прегърне душата му, се намеси:
- Не ви издирвахме напразно.
Гленис наново стопли ръце на огъня.
- Предполагам, че ще поискате от нас да участваме във войната.
Манон не смекчи погледа си.
- Да. Заедно с всички други крочанки, пръснати по тези земи.
Една от вещиците в сенките се изсмя някак пресилено.
- Смело искане.
Други също се изкикотиха.
Сините очи на Гленис не трепнаха.
- Не сме събирали войска от обсадата на Вещерския град. Задачата е по-трудна, отколкото вероятно сте очаквали.
- А ако кралицата ги призове за битка? - попита Дориан.
Снегът заскриптя под нечии гневни стъпки и в следващия миг Бронуен се озова при тях с пламнали кафяви очи.
- Не отговаряй, Гленис.
Какво неуважение, колко фамилиарно отношение към старша...
Бронуен впи огнения си поглед в Манон.
- Ти не си ни кралица... независимо от кръвта във вените ти. Въпреки тази случайна схватка. Не сме ти подчинени и никога няма да бъдем.
- Морат ви откри с лекота - отвърна хладнокръвно Манон. Допускала бе подобна реакция. - И пак ще го направи. Дали след месеци, или след година, пак ще ви намери. И тогава няма да имате никакъв шанс срещу пълчищата му. - Нарочно задържа ръцете си отпуснати от двете страни на тялото си, устоявайки на подтика да извади железните си нокти. - В Терасен се събира армия от много кралства. Присъединете се към нея.
- Терасен не ни се притече на помощ преди петстотин години - изтъкна друг, приближаващ се глас. Красивата вещица с кестенява коса от по-рано. И нейната метла беше пристегната с метални пръстени, но сребърни. - Не виждам защо ние да им помагаме сега.
- А аз ви мислех за сбирщина самодоволни благодеятелки - подхвърли с престорена ведрост Манон. - Това трябва да е точно по вашата част.
Младата вещица се наежи, но Гленис вдигна спаружена ръка.
Движението ѝ обаче не спря Бронуен. Вещицата изгледа презрително Манон и изръмжа:
- Ти не си ни кралица. За нищо на света няма да полетим с теб.
Сетне двете с по-младата вещица си тръгнаха показно и тълпата от крочанки около огъня се отмести, за да им направи път.
Гленис изтръпна леко.
- Както забелязваш, вироглавството явно е наследствена черта в семейството ни.
***
Безскрупулно.
Манон бе постъпила съвършено безскрупулно, довеждайки Железни зъби до крочанския лагер.
Дориан я остави да разговаря с прабаба си, обградена от Тринайсетте, и отиде да търси паяка.
Намери Сирен точно там, където я беше зарязал - скрита зад една от по-далечните палатки.
Беше си възвърнала човешкия облик. Тъмната ѝ коса бе оплетена и явно някоя крочанка я беше загърнала с пелерина, без да съзнава, че стръвният глад в очите ѝ не е заради козята яхния.
- Откъде идва хамелеонството? - попита я Дориан, спирайки пред нея с ръка върху дръжката на Дамарис. - Отнякъде вътре в теб ли?
Паякът хамелеон вдигна поглед към него и се изправи на крака. Някой ѝ беше дал и износена кафява туника, панталони и ботуши.
- Владееш велика магия. - Тя се усмихна, разкривайки мъничките си остри зъби. - В какъв крал може да те превърне само! Невиждан, непобедим.
На Дориан не му се обясняваше, че самият той не знае какъв крал иска да бъде, ако изобщо оцелееше, за да заеме трона си. Всичко, различно от баща му, май беше добро начало.
Въпреки това запази спокойната си стойка и попита наново:
- Откъде идва хамелеонството?
Сирен килна глава, сякаш заслушана в нещо.
- Беше странно, простосмъртни кралю, след завръщането на магията да открия непознато място в себе си. Като че нещо чуждо бе пуснало корен в мен. - Тя долепи фината си ръка до корема си, точно над пъпа. - Дребно семенце сила. Просто се замислям в какво искам да се превърна и промяната започва ето тук. Винаги оттук. Разлива се като топла вълна. - Паякът впи поглед в него. - Ако желаеш да се превърнеш в нещо, кралю без корона, просто го направи. Това е тайната на хамелеонството. Бъди каквото искаш.
Дориан възпря порива си да врътне очи, макар че Дамарис се стопли в ръката му. Бъди каквото искаш - на думи беше лесно. Ала да го постигнеш с тежестта на короната върху главата си...