Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— Това е новото ми хоби — продължава той. — Не си ли чувала за тази нова мода сред младежите? Слушаш как приятелите ти оставят съобщения на телефонния секретар и им се смееш. Много е забавно. Слушай сега, Ема. Канех се да ти се обадя. Снощи по новините имаше много тревожен репортаж за бандитизма в центъра на Лондон.
А, не! Не отново!
— Дядо…
— Обещай ми да не ползваш градския транспорт, Ема!
— Ъъъ… обещавам — измънквам, като заключвам пръсти. — Дядо, трябва вече да затварям. Но в най-скоро време пак ще ти се обадя. Обичам те.
— И аз те обичам, милото ми момиче.
Затварям телефона, обзета от задоволство. Така, това го уредихме.
Но какво да правя с Конър?
— Ще трябва да ида да го изровя от архивите — чувам да казва Каролин в другия край на офиса.
И изведнъж ми светва!
Стаята с архивите! Но да, разбира се! Разбира се! Никой не отива там, освен когато е наистина крайно наложително. Стаята с архивите е чак долу, в мазето — потискащо мрачно помещение без прозорци, потънало в прахоляк и паяжини, задръстено от купища стари книги и списания. Често се налага едва ли не да лазиш по пода, за да изровиш каквото ти трябва.
Върхът!
— Аз ще отида, ако искаш — предлагам на Каролин с възможно най-нехаен тон. — Какво ти трябва?
— Наистина ли ще го направиш? — усмихва се Каролин с облекчение. — Благодаря ти, Ема! Търсим една стара реклама. Ето ти данните…
Каролин ми връчва листчето с указанията и аз потеглям, обзета от тръпка на възбуда при мисълта за предстоящия секс-екшън. Измъквам мобилния си телефон и набирам номера на Конър.
— Ей, Конър! — казвам с нарочно нисък и дрезгаво секси глас. — Ела веднага в архивата. Искам да ти покажа нещо.
— Какво?
— Хайде… побързай! — подканям го настоятелно аз.
Чувствам се направо като Шарън Стоун!
Ха! Сега ще видят те какво значи секс в службата!
Само дето не тичам по коридора, но когато минавам покрай администрацията, Уенди Смит ме спира, за да ме пита дали ще се включа в отбора по волейбол, Разговорът с нея ми отнема няколко минути и когато най-сетне отварям вратата на стаята с архиви, Конър вече ме чака там, като нетърпеливо си поглежда часовника.
Това малко обърква сценария ми. Предвиждах аз да го чакам, съблазнително приседнала на купчина книги, кръстосала крак връз крак, с подканящо приповдигната пола.
Както и да е.
— Здравей — измърквам все така секси дрезгаво.
— Здрасти — смръщва се насреща ми Конър. — Какво има, Ема? Тази сутрин съм адски зает и…
— Просто исках да те видя. Целия! — С артистичен жест затръшвам вратата зад гърба си, полюшвайки бедра приближавам до него и прокарвам нокът надолу по гърдите му, като в реклама за афтършейв. — Отдавна не ни се е случвало да правим секс спонтанно.
— Какво? — зяпва ме Конър.
— Хайде, бейби — започвам да разкопчавам ризата му, като се опитвам да докарам перверзен израз на лицето си. — Дай да го направим. Тук. Веднага.
— Да не си откачила! — отблъсква пръстите ми Конър и припряно закопчава ризата си. — На работа сме, Ема!
- И какво от това? Млади сме, предполага се, че сме влюбени… — спускам ръката си надолу под кръста му и Конър се облещва насреща ми.
— Престани! — изсъсква ми той. — Веднага престани! Ема, да не си пияна или какво?
— Просто ми се прави секс! Какво, да не би да искам прекалено много?
— А прекалено много ли ще е да искам да го правим в леглото си, като нормални хора?
— Ама ние вече не го правим в леглото! Почти никога!
Настъпва тягостно мълчание.
— Ема — казва най-сетне Конър, — сега не му е нито мястото, нито времето да…
— Сега е! Или поне може да бъде! Така страстта ни отново ще се разгори! Лиси каза, че…
— Какво? Обсъждала си сексуалния ни живот с Лиси? — потресено ме зяпва Конър.
— Разбира се, че не съм казвала нищо за нас — припряно бия отбой. — С нея си говорехме за… интимните връзки, най-общо казано… и тя спомена, че сексът в службата може да бъде много… секси! Хайде де, Конър! — Присламчвам се по-близо до него, хващам ръката му и я пъхвам в сутиена си. — Не смяташ ли, че е вьзбуждащо? Само при мисълта, че точно сега някой може би идва насам по коридора…
Изведнъж млъквам, защото чувам някакъв шум.
Май наистина точно сега някой идва насам по коридора!
Мамка му!
— Чувам стъпки! — изсъсква Конър и рязко се дръпва по-встрани от мен, ръката му обаче остава заклещена в сутиена ми. Той втренчва ужасен поглед в нея. — Проклетият ми часовник се е закачил за блузата ти! — казва той и се опитва да издърпа ръката си, но безуспешно. — Мамка му! Не мога да си извадя ръката.
— Дръпни по-силно!
— Дърпам! — Конър се оглежда панически наоколо. — Няма ли тук някъде ножица?