Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— Да не искаш да срежеш блузата ми? — възкликвам ужасено.
— Да ти хрумва нещо друго? — пита ядно Конър и започва да дърпа с все сила ръката си.
Имам чувството, че платът всеки миг ще се скъса.
— О! Спри! Спри! Ще ми съдереш блузата — изписквам тихичко.
— Това ли е най-голямото ти притеснение? Блузата? — сопва ми се ядосано Конър.
— Винаги съм го мразила този твой часовник! — изсъсквам в отговор аз. — Ако носеше другия, който ти подарих…
Млъквам рязко. Стъпките се чуват все по-отчетливо и близко, почти до самата врата.
— Мамка му! — оглежда се панически Конър. — Мамка му! Мамка…
— Спокойно де! Дай да се скрием в ъгъла — прошепвам настойчиво. — Който и да е, може изобщо да не влезе.
— Как можа да ти хрумне тая глупост да слизаме в мазето — мърмори ядно Конър, докато се втурваме към ъгъла, сраснали един за друг като сиамски близнаци. — Страхотна идея, няма що!
— Не ме обвинявай! — сопвам му се аз. — Исках само да поразпаля страстта в…
И замръзвам, защото в същия миг вратата се отваря.
Не! О, Господи, не!
Толкова съм шокирана, че буквално ми се завива свят.
На прага стои Джак Харпър с куп стари списания в ръце.
Очите му бавно попиват разкрилата се пред него сценка — ядосаното изражение на Конър, ръката му в сутиена ми, агонията, изписала се на моето лице.
— Мистър Харпър… — мънка Конър, — …много, много съжалявам. Ние… ние не… Мога само да кажа, че… и двамата сме…
— Сигурен съм, че сте — прекъсва го Джак Харпър с безизразна физиономия и с присъщия му сух тон на гласа. — Може би е добре да си пооправите дрехите, преди да се върнете на бюрата си.
Обръща се и излиза. Вратата се затваря зад гърба му, а ние с Конър оставаме като поразени от гръм.
— Я си извади проклетата ръка от блузата ми! — проговарям най-сетне аз, изведнъж обзета от адски гняв към Конър.
Цялото ми желание за секс се е изпарило. Ненавиждам се. Ненавиждам Конър, Ненавиждам целия свят!
X
Джак Харпър си заминава днес.
Слава Богу! Слава Тебе, Господи! Защото едва ли бих могла да понеса още от… от него. Сега трябва само да се скатая и да го отбягвам до пет часа, а после да се изнеса скорострелно и всичко ще бъде наред. Животът ми отново ще се върне в нормалното си русло и вече няма да се чувствам така, сякаш радарът ми е бил разфокусиран от някаква невидима магнитна сила.
Не знам защо днес съм толкова напрегната и раздразнителна. Защото въпреки целия този срам вчера, нещата всъщност се развиват доста добре. Първо, защото изглежда, че двамата с Конър няма да бъдем уволнени заради секс в службата (а това беше най-сериозното ми опасение). И, второ, защото блестящият ми план подейства! Веднага щом се върнахме по бюрата си, Коньр започна да ми изпраща имейли с извинения. А вечерта правихме секс! Два пъти! На ароматизирани свещи.
Предполагам, че Конър е прочел някъде, че жените обичат да правят секс на ароматизирани свещи. Може би в „Космополитън“. Защото всеки път, когато ги извади и запали, на лицето му се изписва нещо от рода на „Ама не съм ли досетлив и внимателен, а?“, и от мен се очаква да възклицавам „О! Ароматизирани свещи! Каква прелест!“
Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против ароматизираните свещи. Ама истината е, че сами по себе си те не допринасят с нищо за изживяването, нали така. Искам да кажа… ами те просто си горят и това е. Пък и много често се улавям точно в най-критичния момент да си мисля: „Дано свещта да не падне и да не подпали всичко.“ Което, естествено, ме разбива и…
Както и да е, И така, снощи правихме секс.
А тази вечер след работа ще ходим да гледаме един апартамент. Няма паркет, нито капаци на прозорците, но пък има джакузи в банята, което си е доста готино. Така че животът ми всъщност се нарежда доста добре. Ето защо не мога да си обясня откъде е това мое раздразнение. Но каква е причи…
„Не искам да се местя да живея с Конър“, обажда се някакво гласче в мозъка ми, преди да успея да го възпра.
Не. Няма начин. Абсурд! Конър е идеален. Всеки го казва.
„Ама аз пък не искам да…“
Млък! Двамата с Конър сме Съвършената двойка. Правим секс на ароматизирани свещи. И често излизаме на разходка покрай реката. И в неделя четем заедно вестника — на чаша кафе и по пижами. Точно така правят съвършените двойки!
„Но аз…“
Млък!
Преглъщам тежко. Конър е едничкото хубаво нещо в живота ми. Ако го нямах него, какво ли друго ми остава?
Телефонът на бюрото ми иззвънява и прекъсва мислите ми. Вдигам слушалката.
— Здравей, Ема. - чувам познат сух глас. — Джак Харпър е.