Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Само една.
Не след дълго стигнаха до къмпинга. Оставиха колата на пътя и продължиха пеша. Караваните бяха около двайсет и пет, всяка монтирана на отделен бетонен постамент сред гъста растителност. Униформените вървяха на десетина крачки след тях. Тесният път, насипан със ситен чакъл, беше единственият вход и изход на къмпинга.
— Ако той е бомбаджията, има опасност да е минирал караваната си — предположи Чапман.
— И аз си помислих същото — кимна Стоун.
— Но все пак ще почукаме на вратата му, така ли?
— Преди това ще се ослушаме.
— Ясно — мрачно процеди Чапман. — Гениален план, няма що…
— В подобни ситуации няма планове. Реагираш професионално, и толкова. Това е най-добрият план.
Караваната на Кравиц беше малко встрани от главната алея. До нея водеше тясна пътечка. Отпред беше паркиран стар и очукан пикап шеви с изгнили ламарини и напукана боя. Провериха дали кабината е празна и заеха позиция зад него.
Стоун се обърна към двамата полицаи и им помаха да заемат позиция от другата страна. Изчака ги да изпълнят нареждането и извика:
— Джон Кравиц?
Тишина.
— Джон Кравиц? Говори ФБР. Излез навън с вдигнати ръце. Веднага!
Нищо.
Чапман се обърна да го погледне. Ченгетата отсреща сториха същото.
— А сега какво? — попита тя.
— Минаваме на грубия вариант.
— Който е?
Стоун спря поглед на белия резервоар, свързан с предната част на караваната. Извади пистолета си и извика:
— Разполагаш с пет секунди, Кравиц! След това ще пусна един куршум в газовата цистерна и ще те изпратя в ада!
— Да не си полудял? — изсъска Чапман.
Двете ченгета го гледаха така, сякаш се колебаеха дали да не му щракнат белезниците.
— Две секунди, Кравиц! — извика Стоун, после зае позиция за стрелба и се прицели в цистерната.
— Хей, ще ни взривиш всичките! — опита се да го вразуми Чапман.
— Една секунда, Кравиц!
Вратата на караваната се отвори и на прага се появи Кравиц е вдигнати над главата ръце. Изглеждаше като човек, когото току-що са вдигнали от леглото.
— Не стреляйте! — изкрещя той. — Не съм въоръжен! Какво искате, по дяволите? Успал съм се, нищо повече! Откога федералните се занимават с подобни прегрешения?
Стоун забеляза някакъв отблясък в прозорчето на караваната, сграбчи ръката на Чапман и двамата се проснаха на земята.
— Всичко долу! — изкрещя той. — Лягайте!
С крайчеца на окото си видя как двете ченгета залягат от другата страна на караваната. Само Кравиц продължаваше да стои на прага с вдигнати ръце. Стоун пусна Чапман, завъртя се към горичката и натисна спусъка. В същия миг оттам екна единичен изстрел, който почти се сля с грохота на оръжието му. В следващия миг Чапман вече беше измъкнала пистолета си и изстреля шест патрона към горичката. В бърза последователност, един след друг.
Куршумът, долетял оттам, улучи Кравиц в гърдите, излезе от другата страна и се заби в стената на караваната. В продължение на цяла секунда младежът остана неподвижен, е широко отворени очи. Сякаш не можеше да разбере, че е прострелян. Смъртоносно. После тялото му се сгърчи и рухна на чакъла. Мунициите на дългобойните карабини почти винаги са фатални, когато улучат жертвата в гърдите.
Още преди другите да осъзнаят какво се е случило, Стоун вече беше на крака и тичаше към горичката.
— Вижте дали още диша — извика през рамо той. — Ако е жив, направете каквото можете и повикайте линейка. После отцепете района и извикайте подкрепление! След мен, Чапман! Дръж се максимално близо до земята!
Младата жена се втурна подире му.
— Далекобоен куршум — задъхано поясни той. — Внимавай за всякакви движения в радиус от петстотин метра!
— Как изобщо разбра, че някой се готви да стреля?
— Видях отблясъка на оптиката в прозорчето на караваната. Но нямаше как да го спра с пистолетен изстрел. Надявах се само да отклоня вниманието му.
След няколко минути безуспешно претърсване двамата се върнаха при караваната.
— Мисля, че ти ми спаси живота — промълви Чапман, докато крачеха натам.
— Не ти беше мишената.
— И въпреки това.
— Моля. Пак заповядай.
След няколко крачки стигнаха до малката площадка пред караваната.
— Някаква надежда? — попита Стоун.
— Мъртъв е — поклати глава единият от полицаите. — Повикахме подкрепление.