Дяволският квадрат

— Ясно. Искам да блокирате района в радиус от два километра и основно да го претърсите. Вероятно е късно, но сме длъжни да опитаме.

Полицаят вдигна радиостанцията пред устата си.

— Последвай ме, но внимавай — предупреди партньорката си Стоун.

Приближиха се към трупа. Кравиц лежеше по гръб, с разперени ръце и крака, отправил безжизнен поглед в синьото небе. Червено петно на ризата му показваше входящата рана.

— Единичен изстрел, право в лявото предсърдие — отбеляза Стоун. — Някога аз предпочитах аортата, когато ставаше въпрос за изстрел в тялото, а не в главата.

— Шегуваш ли се?!

Стоун дори не я погледна и продължи да изследва трупа.

— Добрите познания на човешката анатомия са неразделна част от обучението на снайперистите — добави той.

— Вече имаме доказателство, че Кравиц е бил част от заговора — каза Чапман.

— А някой го застреля, за да му затвори устата. Няма никакво съмнение. Въпросът е как са научили, че ще дойдем при него точно тази сутрин.

— Разбирам какво имаш предвид — кимна Чапман и неволно се огледа. — Не сме казали на никого. Грос дойде да ни вземе от парка в последния момент, а Уайлдър не би могъл да се обади на когото и да било, защото Грос е при него.

— По дяволите! — внезапно изпъшка Стоун.

— Какво?

Без да си прави труда да отговори, той извади телефона си и набра номера на федералния агент. Гласовата поща се включи след няколко сигнала за свободно, съдържаща инструкции до местните полицаи, които трябва да останат на местопрестъплението и да чакат подкрепление. На връщане Стоун караше със сто и шейсет, а Чапман се беше вкопчила в страничните облегалки. Той отново включи джиесема си и заповяда на местните полицейски сили да се явят незабавно в разсадника. Усети, че нещо не е наред в мига, в който колата закова на паркинга. Посочи черните следи от автомобилни гуми по асфалта.