Дяволският квадрат

— Звучи разумно — обади се Чапман. — В крайна сметка всички сте на една и съща страна.

— Нещата не са толкова прости, агент Чапман — рече Грос, поглеждайки я в огледалото.

— Личното ти мнение не променя нищо — възрази тя.

— Добре, както и да е — отстъпи агентът на ФБР. — Но ако си сътрудничим с НРЦ, ще ни бъде по-лесно.

— Не мислиш ли, че и останалите агенции са на същото мнение по отношение на ФБР? — каза Стоун.

— Сигурно си прав — пресилено се засмя Грос.

— Уийвър все още опипва почвата, но със сигурност не иска чукът да се стовари точно през неговия мандат — отбеляза Стоун. — Вероятно работи седем дни в седмицата, като прибягва до всички приемливи методи. Аз просто съм един от тях.

— Всъщност къде отиваме? — обади се Чапман след няколко минути мълчание в купето. Колата летеше по почти безлюдните улици.

— В Пенсилвания — отвърна Грос. — От там е докарано кленовото дърво. По-точно от някакъв разсадник в околностите на Гетисбърг.

— Очакват ли ни? — попита Стоун.

— Не.

— Това е добре.

— Няма ли да блокирате мястото? — обади се Чапман.

— Извършителите едва ли ще стоят да ни чакат — поклати глава Грос. — Откритият щурм ще има отрицателен ефект. Предпочитам да получа отговор на въпросите си кротко и мирно. Малко финес няма да ни навреди.

След доста навъртени километри спряха пред портала на разсадник „Кийстоун“. Павираната алея ги отведе до дълга едноетажна сграда с бели стени и зелен ламаринен покрив. Зад нея се виждаха различни по размер постройки, някои от които бяха достатъчно големи, за да поберат петнайсетметрови дървета. На паркинга се виждаха няколко прашни пикапа, една малка кола и черен джип ескалейд. Слязоха и се насочиха към вратата с табела „Офис“.

Пълна жена с прекалено впити в тялото джинси ги насочи към вътрешна стаичка. Зад металното бюро седеше едър мъж с телефон на ухото, който им посочи столовете за посетители. Грос му показа значката си и той промърмори в слушалката:

— Ще ти се обадя по-късно.

Стана от мястото си, напъха ризата в панталона си и попита:

— Може ли да разгледам по-подробно тази значка?

Грос пристъпи към бюрото и навря под носа му значката заедно със служебната си карта. Задържа ги там няколко секунди, след като мъжът отмести очи.

— С какво мога да ви помогна? — притеснено попита той.

— Като за начало се представете — ледено отвърна Грос.

Мъжът се покашля и каза:

— Лойд. Лойд Уайлдър.

— Вие ли управлявате това място?

— Да. Вече десет години. За какво става въпрос?

Грос седна на ръба на бюрото, Стоун се облегна на стената, а Чапман нехайно се отпусна на един от столовете. И тримата го загледаха втренчено. Уайлдър преглътна нервно и почти се строполи на стола си.

— Вижте — започна той. — Момчетата ме увериха, че не са нелегални. Е, може би им липсваха някои документи, но знаете ли с какви купища хартия съм затрупан всеки ден? Губя часове, за да изчета всичко, но никой друг не е съгласен да се занимава с това и…