Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Нямахме представа, нямаме и сега — отвърна той.
— Но го оставихте сам, без никаква подкрепа? — обади се един от мъжете.
Стоун понечи да отговори, но беше изпреварен от друг от присъстващите.
— Вие сте имали до себе си не само агент Чапман, но и подкрепление от местната полиция — добави той. — А Том Грос е бил абсолютно сам.
— Трябваше да оставя агент Чапман с него и да изпратя при тях още хора от местната полиция — каза Стоун. — А на къмпинга да отида сам.
— Нищо не е пречело на агент Грос да извика подкрепление — бързо вметна Чапман.
Петимата агенти на ФБР се втренчиха в нея.
— Когато трябва да контролираш потенциално враждебна ситуация и пред теб стои евентуален участник в престъпление, едва ли ще имаш време за телефонни разговори — отбеляза един от тях, след което се обърна към Стоун. — Доколкото съм информиран, вие сте съвсем скорошно попълнение на една институция, която е на пряко подчинение на Съвета за национална сигурност.
— Така е — кимна Стоун.
— Не сте ли малко стар, за да се включвате в подобна игра?
Стоун замълча, защото нямаше какво да каже.
Ашбърн разтвори една от папките пред себе си и добави:
— Не мога да открия кой знае какви сведения за вас, Оливър Стоун. Разбира се, извън забележителната ви филмова кариера.
Четиримата й колеги се усмихнаха иронично.
— За човек на вашите години сте допуснали доста наивна грешка — обади се агентът, който седеше най-отляво, наведе се над масата и добави: — Какво предлагате да кажем на съпругата и на четирите му деца? Хайде, кажете! С удоволствие ще ви изслушаме, агент Стоун!
— Бих им обяснил, че техният съпруг и баща е загинал като герой, с оръжие в ръка — промълви Стоун.
— От това със сигурност ще им олекне, няма що! — подметна Ашбърн.
— А вие някога оставали ли сте сам по време на акция? — попита друг от агентите. — Лично аз се съмнявам, защото хората като вас умеят да се грижат за себе си и винаги събират цялата огнева мощ, на която могат да разчитат.
— Май не знаете какво говорите! — засече го с леден глас Чапман. — Днес този човек спаси не само мен, но и двамата полицаи, които ни придружаваха. Докато бяхме на открито и представлявахме отлични мишени, той успя да прецени, че в гората се крие снайперист. А ако имахте представа дори за част от миналото му, нямаше да седите тук с подигравателни физиономии!
— Не ме интересува миналото му! — отсече Ашбърн. — Мисля единствено за настоящето, а то не е много розово!
— В такъв случай не е зле да се консултирате с висшестоящите, защото…
— Недей — тихо рече Стоун и постави ръка на рамото й.
Ашбърн затвори папката.
— Ще изготвим подробен доклад по случая с категорична препоръка да бъдете отстранен от разследването, докато разберем какви дисциплинарни и наказателни обвинения могат да бъдат повдигнати.
— Това е пълна глупост! — възкликна Чапман.
Ашбърн се взря в нея. Тъмните ириси на очите й приличаха на оръдейни дула, готови за стрелба.
— Не знам как стоят нещата отвъд океана, но тук е Америка — процеди тя. — Всеки носи отговорност за действията си. — После премести поглед към Стоун. — Или за бездействието си… — Отново погледна Чапман и небрежно добави: — Искате ли един съвет? На ваше място бих си потърсила друг партньор.
Агентите станаха едновременно и се изнизаха през вратата.
— Винаги ли се нахвърляте един на друг по този начин? — подхвърли Чапман, след като останаха сами.
— Не, само когато някой го заслужава.
— А ти го заслужаваш, така ли?
— Един достоен човек е мъртъв, което не биваше да се случи. Някой трябва да поеме вината и в случая това съм аз. — Стоун стана от стола си и добави: — А може би са прави. Май наистина съм прекалено стар.
— Не го мислиш сериозно, нали?
Той не отговори, а просто напусна залата, излезе от сградата на ВОБ и пое напосоки. Вечерният въздух беше студен, по небето нямаше нито едно облаче. Някъде близо до Върайзън Сентър се провеждаше поредното обществено мероприятие и натам бързаха потоци от коли с включени клаксони.
Стоун крачеше напред и мислеше за последната си среща с Том Грос. Изгарящ от нетърпение да пипне Джон Кравиц, той наистина не беше помислил за неговата сигурност. Всъщност беше убеден, че ще бъде в по-голяма безопасност, ако остане в разсадника. Изобщо не му хрумна, че врагът ще ликвидира Кравиц, но същевременно ще атакува и разсадника. Очевидно ставаше въпрос за противник, който разполагаше с достатъчно жива сила, интелигентност и здрави нерви. Една наистина съвършена комбинация.