Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
После изведнъж се сети нещо, извади джиесема си и набра номера, който му беше оставил Райли Уийвър. Искаше да разбере дали Уийвър вече разполага със списъка на предстоящите събития в „Лафайет“. Обади се оператор. Стоун се представи и помоли да го свърже с Уийвър. Човекът отсреща го помоли да почака, но след броени секунди каза:
— Бъдете така любезен да не звъните повече на този номер.
Линията прекъсна и Стоун бавно прибра джиесема в джоба си. Не му беше трудно да намери обяснение. Уийвър вече беше информиран, че Стоун е прецакал нещата, което бе струвало живота на един федерален агент. По тази причина Стоун отпадаше от списъка със сътрудниците на НРЦ. Завинаги.
Той продължи да крачи напред, вглъбен в мислите си. Изобщо не забелязваше нощния живот на Вашингтон, който тепърва започваше. Любители на здравословните кросове, туристи с карти в ръце, шумни групички купонджии.
Ликвидирането на Кравиц беше логично, особено ако бе участвал пряко в изработването и взривяването на бомбата. Една уста по-малко означаваше по-малка вероятност за предателство. Може би са се готвели да убият Кравиц, когато той и Чапман се бяха появили. Но имаше и друга хипотеза, доста по-обезпокоителна.
Тези хора са знаели, че ще отидем там.
Или ги бяха проследили, или пък бяха на мястото преди тях. И в двата случая възникваха подозрения, най-тежкото от които беше за къртица, внедрена в правозащитните органи. Но защо разсадникът? Дали не беше замесен и Лойд Уайлдър? В такъв случай този човек бе забележителен артист. Секретарката в офиса? Не, това беше малко вероятно.
Том Грос? Но тогава защо да го ликвидират? Знаели са, че на негово място веднага ще бъде назначен друг следовател. А убийството на федерален агент неизбежно водеше до утрояване на усилията за разкриване на атентаторите. В това нямаше никаква логика.
Най-сетне той стигна до целта на дългата си разходка, показа служебната си значка и тръгна по алеите на парка. Слава богу, че все още не му бяха отнели правомощията. Седна на една пейка и се огледа. Работата на екипите продължаваше. В главата му се редуваха картини от последните събития. Разпокъсани и без връзка помежду си. В момента, в който се опиташе да се концентрира върху някоя от тях, тя се разпадаше и изчезваше.
Насочи поглед към Белия дом отвъд Пенсилвания Авеню. Бомбата несъмнено беше нанесла тежък удар върху самочувствието на хората, които охраняваха президента. На всички, без изключение.
Това е той, Дяволският квадрат, помисли си унило той. Напълно заслужаваше името си.
Вдигна глава и видя някакъв мъж, който се приближаваше по алеята. Разпозна го веднага. В част от съзнанието му трепна изненада, но той не реагира. Просто си пое дълбоко въздух и зачака.
37
В отсъствието на лидера си клуб „Кемъл“ се беше разположил в апартамента на Кейлъб Шоу в Александрия, откъдето се разкриваше хубава гледка към река Потомак. Кейлъб току-що беше поднесъл чай и кафе, от които се възползваха всички, с изключение на Рубън.
Едрият мъж си носеше плоско шишенце, чието съдържание очевидно бе доста по-силно от „Ърл Грей“ и „Максуел Хаус“.
Анабел беше с черна пола, джинсово яке и мокасини. Тя заговори първа:
— Колко зле са нещата, Алекс?
Алекс Форд седеше на една табуретка, все още облечен с деловия си тъмен костюм и вратовръзка.
— Доста зле — отвърна той и отпи глътка кафе. — Загинал е един агент на ФБР заедно с още трима души, сред които и заподозрян за експлозията.
— И те обвиняват Оливър, така ли? — с негодувание попита Кейлъб.
— Да. Без значение дали са прави, или не. Аз го предупредих, че много хора са недоволни от включването му в разследването, и ето ги резултатите.
Хари Фин стоеше прав, облегнат на стената с чаша кафе в ръка.
— Искаш да кажеш, че са го превърнали в изкупителна жертва, за да го изхвърлят от разследването? — попита той.
— Именно — кимна Алекс. — Макар че, познавайки Оливър, подозирам, че той сам е поел вината.
— Когато преследваш терористи, винаги има жертви — избоботи Рубън. — И нали те сами са го поканили да се включи, а не обратното.
— Точно това ме вбесява, Алекс! — изпъшка Анабел. — Той не е бил длъжен да приеме. Рискува живота си, а после получава обвинения!