Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дяволският квадрат
Дяволският квадрат - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дяволският квадрат

Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:

Бившият таен агент Оливър Стоун е натоварен с мисия лично от президента на САЩ: да проникне в най-могъщия наркокартел в света, който залива Америка с дрога.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 161
Перейти на страницу:

— Какво още ще ни кажете за него? — попита Грос.

— Около трийсетгодишен, слаб като него — отвърна Уайлдър и посочи Стоун. — С кестенява коса и козя брадичка.

— Разбира ли се с колегите си?

— Вижте, останалите едва скърпват по някоя дума на английски — сви рамене Уайлдър. — Лично аз подозирам, че повечето от тях са неграмотни и на собствения си език. Но Джон е завършил колеж, както вече ви казах. Често го виждам да чете през обедната почивка.

— Знаете ли нещо за личния му живот? — попита Грос. — За политическите му възгледи?

— Не — поклати глава Уайлдър. — Но съм убеден, че не е вашият бомбаджия.

— Случайно да играе баскетбол? — внезапно попита Чапман.

— Това пък какво общо има?

— Отговорете на въпроса.

— Играл е в гимназията. Сам ми го каза. Отзад имаме един кош. Когато нямаме доставка, момчетата заформят по някоя игра.

— Чия топка използват? — попита Стоун.

— Топка ли? Имаме две-три тук, на място. Доколкото знам, Джон също донесе една. — Уайлдър продължаваше да ги гледа с недоумение. — Но какво общо има това с бомбата?

— Ще изчакаме Джон — смени темата Грос. — А когато дойде, вие ще го повикате в офиса си, ясно?

— Наистина ли трябва да…

— Ясно ли е? — хладно повтори Грос.

— Ясно — смотолеви Уайлдър.

35

Докато чакаха появата на Джон Кравиц, Стоун и Чапман решиха да поразгледат наоколо. Неколцината латиноси, които бяха на смяна, ги наблюдаваха отдалеч, очевидно вземайки ги за служители на имиграционните власти. Стоун не им обръщаше внимание. В един момент обаче спря и се втренчи в задната стена на близкия навес. В дървото личаха няколко дупки. Чапман проследи погледа му и въпросително повдигна вежди.

— Там е бил монтиран баскетболен кош — поясни той.

— Но някой го е свалил?

— Да. Без да си прави труда да запълни дупките.

Върнаха се в офиса. Оказа се, че Уалдър не знае нищо за коша.

— Вчера си беше там — каза той. — Някои от момчетата дори играха на него.

Трийсетте минути изтекоха. На обекта се появиха още няколко работници, но Кравиц не беше сред тях.

— Ще ни трябва адресът му — обади се Грос.

— Сигурен съм, че нещо го е забавило — притеснено рече Уайлдър.

Стоун дръпна агента настрана.

— Ние с Чапман ще отидем да го потърсим, а ти остани тук с шефа — тихо каза той.

— Мислиш, че е замесен?

— В момента не знам какво да мисля, но трябва да играем на сигурно.

— Бих могъл да го потърся по телефона — предложи Уайлдър. — Може би му се е случило нещо.

— Никакви телефони — поклати глава Стоун. — Агент Грос ще ви прави компания.

Грос механично докосна ръкохватката на пистолета си под колана. Забелязал това, Уайлдър отново започна да се поти.

— Мога да се свържа с местните ченгета — предложи Грос. — Допълнителната подкрепа няма да ви е излишна.

— Имаш право — кимна Стоун. — Но ги предупреди да изключат сирените и да чакат сигнал от наша страна.

— Добре. Желая ви успех.

Минута по-късно служебната краун виктория излезе на магистралата и с пълна газ се насочи към къмпинга. Зад волана седеше Стоун. Не след дълго задминаха някаква полицейска кола, която пътуваше в същата посока. Ченгето зад волана понечи да включи сирената и контролните си лампи, за да спре нарушителя, но Стоун намали, изравни се с него и залепи значката си на страничното стъкло. Партньорът на водача спусна прозореца си.

— Вас ли изпратиха за подкрепление? — извика му Стоун.

— Да — кимна униформеният. — Нали става въпрос за заподозрян по случая в парка „Лафайет“?

— Именно. Карайте след нас и чакайте сигнал.

— Слушам, сър — възбудено отвърна младият полицай.

Стоун вдигна прозореца и отново стъпи на газта.

Чапман погледна кобура, преметнат през рамото му, и попита:

— Какъв модел е оръжието ти?

— Едва ли ще ти говори нещо.

— Защо мислиш така?

— Преди всичко защото е по-старо от теб.

— Познавам повечето известни марки. Независимо дали са американски, европейски, китайски или руски.

— То не е от известните.

— Имам представа и за по-малко разпространените модели.

— Моето не е серийно производство.

— Ограничена серия?

— И така може да се каже.

— Колко бройки са произведени от нея?

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)