Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Стоун издебна момента и се обади преди намесата на Грос.
— Ние не сме от имиграционните власти — хладно рече той. — На онази значка пишеше ФБР…
— ФБР ли? — изненада се Уайлдър и започна да мести поглед от един на друг.
Грос се приведе напред и лицето му спря на сантиметри от притеснения мъж.
— Точно така. Този човек работи в Отряда за борба с тероризма, а дамата е агент на британското разузнаване МИ6.
— МИ6? — прошепна с благоговение Уайлдър и се вторачи в Чапман. — Като Джеймс Бонд?
— Аз съм по-добра от Джеймс Бонд — увери го Чапман. — Нещо като скъпия Джеймс, натъпкан със стероиди.
— Ако откажете да ни сътрудничите, можем да ви създадем сериозни неприятности заради нелегалните ви работници — добави заплашително Грос. — Имиграционните власти със сигурност ще проявят интерес към тях.
Лицето на човека помръкна.
— Но защо сте тук, ако наистина не се интересувате от тях? — попита той.
— Гледате ли новините?
— Гледам ги понякога. Защо?
— Чухте ли за експлозията в парка „Лафайет“? — попита Стоун.
— Да, разбира се. Всички говорят за нея.
Тримата замълчаха и се втренчиха в него. Човекът окончателно се обърка.
— Но какво общо имам аз? — смотолеви най-сетне той.
— Имаме доказателства, че бомбата е била скрита в едно от дърветата, които са били доставени от вашата фирма.
— Хей, сигурно се шегувате — колебливо се усмихна Уайлдър. — Вие май не сте никакви федерални и си правите някакъв майтап.
Грос пристъпи към него и каза:
— Когато една бомба избухне близо до президента, аз никак не съм склонен да се шегувам, мистър Уайлдър. А вие?
Усмивката се стопи.
— Значи говорите сериозно, така ли? — попита на пресекулки Уалдър. — И сте истински ченгета?
— Напълно. Тук сме, за да ни обясните как бомбата е попаднала в корените на едно от вашите дървета.
Горкият Уайлдър най-сетне схвана сериозността на посещението и започна да се поти.
— О, боже! — прошепна той. — Мили боже!
Стоун се приближи и успокоително докосна рамото му.
— Не ви обвиняваме в нищо, мистър Уайлдър — рече той. — А от реакцията ви се вижда, че нямате представа за това, което споменахме. Но можете да ни помогнете. — Пръстите му леко натиснаха рамото на човека. — Дишайте дълбоко и се успокойте.
Уайлдър бавно дойде на себе си.
— Ще направя всичко възможно да ви помогна. Наистина ще го направя. Аз съм патриот до мозъка на костите си. Цял живот съм участвал в доброволните патрули, а баща ми беше в профсъюзите.
Грос седна насреща му. Стоун, който остана прав, каза:
— Разкажете ни за хората, които работят тук. За всеки поотделно.
През следващите двайсет минути всички заедно разглеждаха трудовите досиета на хората, работещи в разсадника.
— Това е всичко — въздъхна най-сетне Уайлдър и затвори последната папка. — Никой от тези хора не притежава достатъчно ум, за да се занимава с бомби. А на някои от тях трябва да показвам как се държи лопатата. Може би защото хич ме няма с испанския…
Показалецът на Стоун спря върху едно име в списъка.
— Джон Кравиц — прочете той. — Май не е латино.
— Не е, разбира се. Но в случая лаете на погрешното дърво, ако позволите подобно сравнение…
— Защо?
— Защото този е завършил колеж.
— Нали твърдяхте, че всички са тъпаци? Нямам нищо против тънкостите на вашата професия, но защо човек с подобно образование идва да копае дупки?
— Тук правим доста повече. Джон има диплома по ландшафтен дизайн, градинарство и още няколко подобни неща. Той е добър специалист по дървесните видове. Вижда неща, които убягват на другите. Това е причината, поради която го назначихме.
— Откога работи при вас? — попита Чапман.
— От около седем месеца. Лично аз не очаквах да се задържи толкова дълго, но той изглежда доволен.
— Беше ли на работа тази седмица?
— О, да, всеки ден идва, точен като часовник.
— А сега тук ли е?
Уалдър вдигна глава към стенния часовник.
— Ще бъде тук след около трийсет минути. Живее на осем километра, в един малък къмпинг за каравани встрани от магистралата.