Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Не бъди наивна, Анабел — разпери ръце Алекс. — Това е Вашингтон. Такива са правилата на играта.
— Е, сега вече се чувствам далеч по-добре! — обяви иронично тя.
— Нека помислим какво ще се случи оттук нататък — обади се Кейлъб.
— Ясно е какво. Ново разследване, което ще върви успоредно с издирването на терористите. Целта му е да изясни обстоятелствата, при които са загинали агент Грос и останалите. Ще се търсят евентуални грешки или проява на небрежност.
— От страна на Оливър? — извиси глас Анабел.
— Да.
— Какво може да стане с него в най-лошия случай? — попита Кейлъб.
— В най-лошия случай ли? При неблагоприятно стечение на обстоятелствата може да влезе в затвора. Но това едва ли ще стане. По-вероятно е да го отстранят въпреки връзките му по високите етажи. Особено ако се разчуе и медиите започнат да си пъхат носа.
— Би било кошмар — поклати глава Кейлъб. — Включат ли се и медиите, със сигурност ще започнат да се ровят в миналото на Оливър.
— Той няма минало, поне официално — избоботи Рубън.
— Именно — каза Кейлъб. — Това допълнително ще ги настърви да ровят до дупка.
— Правителството няма да го допусне — възрази Алекс.
— Защото знае твърде много, нали? — подхвърли Рубън. — Отвори ли си устата, на много хора ще им стане тясно около врата.
— Имаш предвид „Трите шестици“? — попита го Анабел.
— Точно така.
— А не допускаш ли, че… — Тя замълча за миг, после на пресекулки добави: — Че именно правителството ще се опита да му затвори устата?
— Това не е Съветският съюз, Анабел! — с негодувание викна Кейлъб. — Ние не ликвидираме собствените си хора!
Анабел стрелна Алекс, който побърза да наведе поглед.
— Е, добре. По един или друг начин той е помагал на всички ни. Което повдига въпроса защо изобщо сме се събрали тук и обсъждаме дали да му помогнем, или не?
— Не е така — поклати глава Алекс. — Въпросът е дали няма да му навредим повече в опитите си да му помогнем.
— Как е възможно? — възрази Анабел. — В момента той е сам срещу всички. Значи се нуждае от нас. Няма на кого друг да разчита.
— Позицията му беше категорична, Анабел — въздъхна Алекс. — Отказа помощта ни, не помниш ли?
— Само защото не иска да ни изложи на опасност! Лично аз не приемам това за достатъчно основателна причина! — Тя скочи на крака и решително добави: — Ето защо мисля да му помогна, независимо от желанията му!
38
Джеймс Макелрой седна на пейката до Стоун и опря бастуна си на металната рамка. Охраната му от британски агенти остана на почетно разстояние.
— Чапман ме запозна с подробностите — каза той.
— Не се и съмнявам.
— Твърди, че си й спасил живота.
Стоун замълча.
— Но денят не е особено приятен за нас — добави Макелрой.
— Прав си.
— Обвиняваш себе си, нали?
— И с основание — каза Стоун и вдигна глава.
— Предполагам, че щях да се разочаровам, ако кажеше обратното. Свикнал съм хората да нарочват някого, да търсят изкупителна жертва, приел съм, че светът сега е такъв. Но това не важи за теб, а и за мен също.
— Ще ме изключат ли от разследването?
— А ти искаш ли?
— Не обичам да оставям работата си недовършена.
— Бих искал да ти дам твърд отговор, но не мога.
— Президентът се колебае за мен, нали? И друг път го е правил.
— Той е политик. Не му е лесно. По тази причина никога не съм се занимавал с политика. В това отношение животът на шпионина е малко по-независим…
— Значи мога да продължа да работя, докато решават съдбата ми?
— На това бих отговорил положително.
— То е всичко, което ми трябва — кимна Стоун.
— Чух, че ти е гостувал Райли Уийвър.
— Да.
— Имам чувството, че е уплашен от онова, което се задава на хоризонта. Приема го като първа крачка към нещо по-сериозно.
— И аз мисля така.
— А ти?
— Атаката в парка ми се струва безсмислена. Няма как да не предположа, че е част от нещо друго.
— Нещо по-сериозно от взривяване на бомба и безразборна автоматична стрелба под носа на вашия президент? Ако е така, значи сме в сериозна беда. — Тези думи бяха изречени с насмешлив тон, но по погледа на Макелрой си личеше, че е разтревожен. — Някаква идея какво може да бъде това нещо?