![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
До бараката, прикрепена към гаража, бе приклекнала голяма миеща се мечка и дърпаше с учудващо деликатни предни лапи вратата ѝ: целта, изглежда, беше кофата за боклук вътре. Тлъста и уверена в себе си, тя го изгледа повече с любопитство, отколкото с уплаха. Разбойническите ѝ очички се вторачиха в него за миг, после тя явно го отхвърли като нещо, нямащо отношение към нея, и пак се залови да търси пътища към боклука. Изпод последните дървета на гората на двеста-триста метра настрани от къщата елен в лятна светлобежова окраска бе вдигнал глава и следеше напрегнато миещата мека и Тий. Животното почти се сливаше с шарената сянка под дърветата, но Тий знаеше, че наоколо има и други сърни и млади елени в същата напрегната поза: те се нуждаеха от повече доказателства от миещата мечка, че лицето на прозореца не представлява заплаха за тях, и той едва ли щеше да ги забележи, преди да се раздвижат.
Когато излезе от гаража, миещата мечка се отдалечаваше бавно, разочарована и може би обидена от посегателствата на човека над правата й върху хранителните му отпадъци. Еленът продължи да го гледа втренчено още миг, преди да се впусне в бърз бяг, но някак между другото. Тий забеляза още три сърни, които светкавично се покриха в гората. Проявяваха само предпазливост, не тревога, и не си дадоха зор да заподхвърлят задници с бялото петно върху тях, знак на паника. И на свой ред Тий се почувства леко обиден и пренебрегнат...
***
Метцгер шофираше патрулната кола по пустите пътища на предутринния Кламдън, караше бавно - точно според правилата, - търсеше с поглед макар и без особени очаквания нещо подозрително: необичайно, потайно, крадливо примъкване на някого някъде. Прекалено късно беше за пияници, за отиване на купони и дори за връщане от тях, прекалено късно беше и за неуморимите момчета и момичета в пубертета, които имаха лошия навик да обикалят наоколо и да вдигат шум цяла нощ. От друга страна, беше прекалено рано за работещите в съседните градове, които още сънуваха сънищата си под завивките. В часовете преди зазоряване градът изглеждаше потънал в дълбок сън - точно както го искаха и жителите, и полицията му.
Мина край центъра за рециклиране на отпадъци и направи широка дъга по дългия завой на избягвана от всички площ, наречена „Конвърс Парк“, един от шестте природни резервата, които се врязваха в града. Към паркинга водеше дълъг черен път, а самият той представляваше малко повече от разчистена площ, където хората можеха да се отбиват, за да пропуснат другите да отминат. Дървена табела обявяваше отсечката за закрита след здрачаване, но тя бе любимо място както за нарушение на заповеди, така и за периодични проверки от страна на патрулиращите полицейски коли. Децата в класовете със засилено обучение по природознание, туристи и собственици на кучета кръстосваха гората тук през деня. Топлите летни нощи предлагаха удобно прикритие на любовни двойки. Момчетата и момичетата в пубертета рядко си определяха срещите сред природата: те предпочитаха да се натискат и опипват по колите или в леглата, но по-възрастните двойки бяха по-романтични и предпочитаха да се любят върху глинестата почва под дърветата. Ченгетата не ги закачаха. От опит знаеха, че засечените под дърветата граждани имаха лошия навик да прикриват смущението си под порой от ругатни и дори проявяваха необяснима страст към съдебни процедури.
На паркинга нямаше коли и Метцгер изтегли своята в дъното му, загасяйки светлините. Преди да отпусне глава назад, погледна часовника си: беше четири без двайсет. След като изтекат двайсетте минути, часовникът му ще позвъни и ще го събуди - ако не напълно отпочинал, то поне достатъч- но освежен, за да довърши смяната си.
***
Прикрит дълбоко в гората, Капитан Лув забеляза светлината от предните фарове на приближаващата се кола и бе успял да загаси фенерчето си, преди тя да го освети. Светлините на колата загаснаха и той се напрегна, за да улови затръшването на врата, но чу само собственото си дишане. В този час не се обаждаха дори насекоми: и те отмаряха някъде, отдавна приключили любовния си танц... „А сега - любовен танц в кола!“ - помисли Лув. Изчака доста време, за да се убеди, че прелюбодейците са достатъчно ангажирани един с друг, за да му обърнат внимание, после включи фенерчето си и го закрепи така, че светлината му да пада ниско. Гробът беше изкопан само наполовина, но късметът му пак бе проработил: попаднал беше на влажна почва, която се копаеше лесно. Почвата на Кънектикът бе камениста по правило, но досега не бе имал проблеми с големи каменни късове, които да го забавят. Премести фенерчето на ръба на дупката и го задържа на място, като изтика малко напред и торбата с разфасованото тяло на Инге. Лесно беше да осигури удобна ниша за него между подвижните части на трупа...