Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Никога не съм разбирал какво толкова намират в тях. „Ооо, погледни го, толкова е блестящ!” Да, и струва колкото едномесечна заплата. Със същия успех мога да си излъскам и парче стъкло.

— Точно така – саркастично го репликира Нина. – Нищо не може да каже по-добре „Обичам те” от един стъклен пръстен.

— Не знаех, че си падаш по такива неща. Дори не съм си го и помислял – отряза я Чейс.

— Еди! – прекъсна го София. Той се намръщи и мълча през цялото време, докато автобусът минаваше през портала, а зад гърба му Нина беснееше.

Автобусът продължи по един път, която минаваше точно по ръба на огромната яма. Нина не можеше да възприеме гигантските й размери, нито абсолютната й грозота — огромни багери, които ежечасно изтръгват тонове пръст от недрата на земята. Работници в мината, облечени в ярко оранжеви комбинезони, упътиха автобуса встрани от обичайния трафик – пътят се използваше предимно от големи самосвали. Нина си помисли, че няма да преувеличи, ако каже, че са с размера на къща.

Със своите осем метра височина, малко под шестнайсет метра дължина и товарен капацитет от шестстотин тона,

„Либхер Т282В” бе най-големият самосвал в света, който струваше малко над три милиона долара. А мината „Юджем” притежаваше около трийсетина от тях, един непрекъснат конвой, който се движеше тромаво нагоре по огромния спираловиден път от дъното на ямата до преработвателното предприятие на върха, след което се връщаше долу, за да бъде натоварен отново. В добива на диаманти по-голям винаги означаваше по-добър; колкото повече пръст и скала можеха да се изнесат с един курс, толкова повече диаманти щяха да бъдат отсети наведнъж – и щяха да се спечелят повече пари.

Чейс наблюдаваше как един от празните гиганти изгромолява край тях, отправяйки се надолу към дъното на ямата, като се движеше изненадващо бързо за нещо толкова огромно.

— Дявол да го вземе! Страхотна играчка.

Автобусът Нина край един голям плакат, на който бе изрисувано ботсванското знаме, логото на „Юджем” и лозунга: „Най-големи, най-добри: заедно в успеха”. Зад него се намираше крайната им цел, покрита сцена, която се издигаше точно до административната сграда. Пред нея имаше няколко редици седалки като тези по стадионите. Встрани се издигаше огромна шатра. Между нея и паркираните наблизо камиони на компании за кетъринг сновяха сервитьори и сервитьорки, облечени в бели униформи.

Чейс си погледна часовника.

— Кога би трябвало да започне тоя цирк?

— В два часа – отговори София.

— Значи разполагаме с около час да открием Дик, преди той да се качи на сцената заедно с президента, защото предполагам, че тогава вече ще ни бъде много трудно да си поговорим с него насаме. Предполагам, че след това той изобщо няма да се появи сред публиката.

— Едва ли – каза София. – Доколкото си спомням програмата, съпругът ми възнамерява да се махне по най-бързия начин от Ботсвана. Наблизо го чака хеликоптер, който ще го отведе до летището веднага, щом свърши официалната церемония.