![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Исусе! – каза Чейс, който внимателно караше след Фанг между колосалните машини. – Тези могат да ги пуснат във „Войната на роботите“.
— Само гледай да не се приближаваш твърде много – каза Нина, като се сви от страх при трясъка, които се чу, когато един скален отломък, по-голям от техния лендкрузър, се стовари в каросерията на един от самосвалите. – Не искам да свърша като червено петно върху нечий сватбен пръстен.
— Кървав диамант, в буквалния смисъл – изкоментира София и накара Чейс да се разсмее. Въпреки че беше много притеснена, Нина се подразни, че не се беше сетила първа за шегата.
От доста време не го беше карала да се смее…
Но всички тези мисли изчезнаха в миг, щом Чейс каза:
— Той спира.
Тя се опита да види другия лендкрузър през слоя мръсотия, който покриваше предното стъкло, и го видя спрял пред входа на някакъв тунел в калното дъно на ямата, далеч от бучащите машини.
— Това минна шахта ли е? – попита озадачена София. Защо тук ще има минна шахта? Това е кариера.
— Мислех, че не си експерт – каза Нина, без да се опитва да скрие сарказма си.
— Не съм, но знам какво означава „кариера“ – Гласът на София също бе пълен с ирония. – Това не трябва да го има тук.
— Да, но го има – заяви Чейс, – и ние ще влезем вътре. – Те наблюдаваха как Фанг, все още с куфарчето в ръка, си слага каска на главата и бързо влиза в тунела, къде го бе посрещнат от друг мъж. Те размениха няколко думи и се изгубиха във вътрешността.
Чейс спря до колата на Фанг.
— И така, какво ще правим? Да го чакаме ли да излезе и тогава да вземем картата или да тръгнем след него?
— Влизаме вътре – твърдо каза София. – Каквото и да има там, то сигурно е свързано с делата на съпруга ми. Едва ли е съвпадение, мястото му не е тук. А Фанг може да е влязъл вътре, за да даде страниците на някой друг. Ако им изгубим следите сега, може повече да не ги видим,
— Добре. Но вие двете ще ме чакате тук.
— Няма да стане – възпротиви се Нина, като посочи към багерите. – Ами ако надзирателят дойде да ни пита какво правим тук? Ако някой повика охраната, край на всичко – от тази дупка има само един изход.
Чейс кимна недоволно.
— Добре де, добре. Просто… внимавайте. Ако усетите, че се задават неприятности, бягайте обратно към колата и се махайте от ямата.
— И какво, да те изоставим? – попита Нина.
Той измъкна пистолета си и я погледна снизходително.
— Мога и сам да се погрижа за себе си.
— А аз не мога ли? Не че имах голям избор онзи път, когато ми избяга на другия край на света…
— Мисля, че сега не е подходящ момент за това – прекъсна я остро София. Тя отвори вратата и излезе навън, предотвратявайки по-нататъшни спорове. Чейс се намръщи на Нина и сам слезе от колата.
Останала сама в колата, Нина вбесена удари с юмруци в седалката и също излезе от лендкрузъра.
Входът на тунела, който се разкри пред нея, бе широк около десет фута. Почти идеално кръгла дупка, която се губеше в прашната кафява земя. От тавана, разположени на големи разстояния, висяха крушки със слаба светлина. Това и припомни неприятните преживявания в тунелите под Ню Йорк. При мисълта за тях тя настръхна.
Добре ли си? – Попита Чейс. Той нежно постави ръка на рамото й.
— Добре съм – каза тя, като се отдръпна от него и нарами раницата си. – Да вървим да намерим картата
~1о~
Чейс водеше, като използваше дървените греди в тунела, които служеха като подпори, за прикритие. Фанг и другият мъж вече се бяха изгубили в мрака.
Колкото по-навътре слизаха, толкова по-слабо се чуваше непрекъснатият грохот на багерите отвън. Но Нина чу някакъв друг механичен шум отпред.
— Поне никой няма да ни чуе като идваме – отбеляза Чейс. В далечината се виждаха светлини и някаква обширна пещера, където може би се намираше източникът на буботенето. Силуетите на Фанг и неговият спътник се очертаха за миг на фона на електрическата светлина, но в края на тунела те завиха и се изгубиха от погледа им.
— Добре, мисля, че вече можем да ускорим крачка. Но за всеки случай се придържайте край стените.
Той се затича напред, като от време на време се обръщаше назад, за да се увери, че никой не е влязъл в тунела след тях. Не след дълго достигнаха до края на тунела.
Чейс предпазливо надникна иззад последната подпора и видя голяма правоъгълна камера. От нея излизаха още три тунела, които се отправяха в различни посоки надолу под земята. Сега вече беше ясно и как са успели да ги изкопаят: една голяма пробивна машина с гъсенични вериги се мъдреше в центъра на камерата. Тя бе оборудвана със сложна плетеница от взаимно свързани конични свредели, покрити с грапави метални плочи за по-лесно разкъсване на скалите и почвата.