Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Не ми остави много време да се подготвя за теб – каза тя на Чейс. – Двайсет и четири часа – трудна работа!

— Но въпреки това успя, нали?

— Разбира се! Някога да съм те подвеждала?

— Само що се отнася до романтичните връзки – отвърна Чейс с усмивка.

Ти Ди се засмя.

— Но журналистическите пропуски се оказаха най-трудната част – продължи тя, възвърнала сериозното изражение на лицето си. – Нямаше да успея да се сдобия с тях, ако не беше твоята информация – поне не и без много по-голям подкуп, отколкото бих могла да събера за толкова кратко време. Откъде се сдоби с нея?

— Аз му я осигурих – рече София. – Все още имам приятели в компанията на съпруга си, както и достъп до неговата компютърна мрежа. Така успях да наредя нещата.

— Благодаря ти, значи! Винаги се радвам, когато някой успее да ми облекчи живота – особено когато става въпрос за работа като тази!

Те стигнаха до района с хангарите, блъскани от вятъра стари сгради, в които се прибираха леките летателни апарати. Ти Ди сви към една от сградите.

— Това е моят самолет – каза гордо тя.

Нина не беше сигурна дали изобщо има с какво да се гордее – корпусът на двумоторния самолет бе боядисан в избледнял от времето жълт цвят, като на такситата, и изглеждаше поне четиридесетгодишен.

— О, не се тревожи – каза Ти Ди, правилно разчела изражението на лицето й. – Грижа се много добре за него, а в замяна той се грижи много добре за мен!

— „Пайпър Туин Команч” – добави Чейс. – Достатъчно малък, за да може да се приземи практически навсякъде, дори в обширните области с девствени гори – и е достатъчно голям, за да вози цял екип и неговото оборудване. А точно този крие няколко трика под капака си, в случай че се наложи да се измъкваме бързо. Което, според мен, непременно ще се наложи, след като си поговорим с Юен.

— Постарай се в престрелката да не убиеш президента Молове – предупреди го Ти Ди, докато отключваше вратата на хангара. – Гласувах за него.

— Не се тревожи, ще внимавам. Вече имам смъртни присъди в две африкански държави. Не ми трябва още една.

— Какво имаш? – изскимтя Нина.

— Нищо страшно – побърза да я увери Чейс.

Тя забеляза нещо на крилото на самолета.

— Това да не е… Това дупка от куршум ли е?

— Нищо страшно!