Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

София отново погледна към Еди, сякаш за да провери дали е заспал.

— От това, което подочух, изглежда сме се срещнали при обстоятелства, подобни на тези, при които вие сте се срещнали. Той ми каза, че е бил нает за твой телохранител.

— Да – отговори Нина, като се чудеше какво ли още й е казал Чейс.

— Той беше и мой бодигард – така да се каже. Тогава все още работеше в САС, някъде преди шест години. Нали ти споменах, че убедих баща ми да плати всичките ми пътувания по света? – Нина кимна. – Една от държавите, които посетих, беше Камбоджа. Отидох да видя древните храмове в Ангкор Ват и други подобни места. За мои лош късмет по същото време една ислямистка групировка, „Златният път“, се опитваше да привлече вниманието към себе си. Избра да го постигне като отвлече група английски туристи и заплаши да ги екзекутира, ако не бъдат изпълнени исканията й. Аз бях в тази група.

Очите на Нина се разшириха.

— Мили Боже…

— По онова време баща ми, лорд Блекууд, беше много важен човек. Освен, че беше член на Камарата на лордовете, той бе и бивш министър и влиятелен бизнесмен с много връзки и в двете партии, които формираха Камарата на общините. Отвличането на единственото му дете бе нещо, което той нямаше да остави просто така.

— И правителството изпрати спецчастите от СЛС да те спасяват? И Еди беше с тях?

— Да. Камбоджанците умираха от страх, те искаха да преговарят, но всичко се провали, когато „Златния път” уби един от заложниците. Тогава правителството изпрати тайно САС в страната. Мисията им бе проста: да намерят и да спасят заложниците… и да избият всички похитители.

Нина потисна едно леко потреперване. Тя бе достатъчно запозната с военната кариера на Чейс, за да предположи, че по време на тайните си мисии е участвал в много битки и че често е убивал, за да запази живота на онези, които са били под негова защита. Но директното изричане на заповедта предизвика ново усещане, което далеч не беше приятно.

— И тъй като и двамата с Еди седите сега тук, предполагам, че са успели? – попита тя с пресилено безгрижие.

— Така е. Но… – София отново погледна към Чейс. – Оказа се, че „Златния път” има подкрепления наблизо и когато САС се изтегляха заедно със заложните, двамата с Еди се оказахме откъснати от тях. Трябваше сами да се промъкваме през джунглата. Трябваха ни три дни, за да стигнем до безопасно място. Терористите ни следваха по петите. Еди ме пазеше през цялото време. – Погледът й стана отнесен и се зарея някъде отвъд стените на самолета. – Той беше герой. Моят герой. И когато се върнахме в Англия, аз бях напълно, безусловно и окончателно влюбена в него. До месец се оженихме.