Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Това е Фанг – каза София. – Фанг И, личният му… може би „горила” е най-точната дума.

Нина се опита да го огледа по-добре. Фанг стоеше леко встрани от Юен, нещо в стойката му подсказваше за потискано нетърпение, очакване шефът му да приключи с разговора си. В едната си ръка държеше черния си бастун, а в другата носеше куфарче – Нина забеляза с внезапно вълнение, че то е заключено с белезници за ръката му. Точно както Братството бе донесло ръкописа на „Хермократ“ в Ню Йорк.

— О, Боже – каза тихо тя. – Според мен той носи пергаментите в онова куфарче.

— Със сигурност е нещо важно. – Чейс огледа шатрата. – Да му се не види. Не виждам как ще се доберем до него. Наоколо има твърде много „горили”. – Въжето, което разделяше шатрата, беше охранявано от няколко мъже, които носеха пистолети на коланите си.

— Можем да хванем Ричард, преди да започне обиколката – предложи София. – Познавам го, той ще има нужда от няколко минути, за да помедитира и да си облече чиста риза, преди да произнесе речта си. Най-вероятно ще се преоблече в административната сграда.

— Което означава, че трябва да се измъкнем оттук и да се промъкнем там – каза Чейс. – Добре, да видим дали не можем да се измъкнем през входа за сервитьори. Ще кажем, че търсим тоалетна или нещо такова.

— Ловък както винаги – отбеляза развеселената София, когато Чейс ги поведе през шатрата. Като че ли никой от останалите гости или персонала не им обръщаше внимание. Той провери дали някой не ги следи, накани се да хукне през вратата...

— Чакай, чакай! – каза Нина. – Погледни! – Тя посочи към ВИП района. Юен най-после бе приключил с разговора си и Фанг го отведе настрани. Той вдигна куфарчето и го отвори. Вътре имаше...

Нина със затаен дъх наблюдаваше как Юен внимателно изважда нещо и се обръща с гръб, за да го скрие от останалите хора, които стояха наблизо. Тя нямаше нужда да го види добре, за да разбере какво е.

Това бе липсващата част от книгата, сигурна беше. Откраднатите страници от платоновия „Хермократ“.

Останалата част от картата, която щеше да я отведе до гробницата на Херкулес.

— Това е тя, това е книгата! – прошепна възбудено тя, като едва се сдържаше. – Тук е, той я е донесъл!

— Добре де, успокои се, ще получиш удар – каза презрително Чейс. Тя се намуси и погледна отново към Юен и Фанг. Юен прегледа страниците, след което ги върна обратно и каза нещо на своята „горила”. Фанг кимна, затвори куфарчето и излезе. Един от охранителите отстъпи и го пусна да излезе през един заден изход.

— Трябва да го проследим! – каза Нина. – Трябва да си върнем страниците!

Чейс се намръщи.

— Чакай малко, дойдохме тук заради Юен, забрави ли?

— Не, Еди, тя е права – каза София. – Книгата е у Фанг и него никой не го пази. Цялата охрана ще бъде съсредоточена около мъжа ми и президента, когато пристигне. Можем да си върнем книгата – и тогава единственото, което ни остава, е да се върнем при самолета.