![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Ау. – Нина беше като замаяна. Чейс дори не и беше намеквал, че в миналото си е имал толкова напрегнати моменти. Освен това не можеше и да не изпита поне малко ревност. Двамата с Чейс бяха преживели също толкова опасно приключение и накрая се събраха, но никой не беше споменал нищо за сватба. – И какво стана после.
— Първо баща ми. – Лицето на София се смръщи – Той беше ужасен от това, че съм се осмелила да сключа брак, без да се посъветвам с него. Особено след като съм дъщеря на лорд – нали знаеш, това просто е недопустимо! – Тя се изсмя горчиво. – Беше вбесен. И презираше Еди. Нямаше никакво значение, че е спасил живота ми той беше просто някой си от долната класа, човек без титла. Не искаше да има нищо общо с него. И понеже аз се омъжих за Еди, и го обичах, той низвергна и мен.
Независимо, че критиката към Еди идваше от трети човек. Нина не се сдържа и избухна:
— Не искам да прозвучи грубо, но баща ти ми се струва голям гадняр.
София потисна рязкото си възражение, опита се да запази хладнокръвие и отговори по-спокойно:
— Той направи някои грешки. Сбърка за някои неща. Но си остава мой баща, а и вече не е сред нас, така че аз така и не получих възможността да оправя нещата помежду ни. Ти не го познаваш, затова предпочитам да си спестиш критиките. Предполагам, че изпитваш същото към своите родители.
— Съжалявам – каза Нина, изпълнена с вина. София беше права – тя щеше да реагира по същия начин.
София затвори очи и въздъхна.
— Няма нищо. Баща ми почина преди три години. Но въпреки това у мен все още се таи едно негодувание. – Тя отново отвори очи, изпълнена с решителност. – Но отношението на баща ми определено навреди на брака ни. Не ми помогна особено и кога го първоначалната ми еуфория започна да се изпарява и аз започнах да виждам Еди… като Еди.
— Какво имаш предвид? – Но тя вече знаеше.
И София също знаеше, Нина видя разбирането в кафявите й очи.
— Аз се омъжих за моя герой – каза меко София. – Но не ми отне много време да разбера, че зад маската на героя… се крие един съвсем обикновен човек. Това направо ми разби сърцето. Но си беше факт. И щом го осъзнах, тогава…
— Всичко свърши – завърши изречението вместо нея Нина.
— Да. – София отмести поглед. – Извини ме. Тя стана и тръгна по пътечката между седалките.
Нина остана на мястото си. Искаше й се да погледне към Чейс, но не посмя.
Защото се страхуваше, че видът му ще я накара да стигне до същите изводи като София.
~9~
БОТСВАНА
— Виж ти, здрасти – каза високата африканка, предизвикателно скръстила ръце на гърдите си – И това ако не е Едуард Чейс.
— Тамара Дефенде – отговори Чейс, като се приближи до нея. Известно време двамата се гледаха с взаимно подозрение… докато тя не протегна ръце и не го прегърна.
— Еди! – извика жената, като го притисна здраво към гърдите си, мачкайки коженото му яке. – Толкова се радвам да те видя!
— Нина доста време – изхриптя Еди. – Добре. Ти Ди, вече можеш да ме пуснеш. Дробовете са ми нужни.
Нина и София се спогледаха.
— И с теб ли беше такъв? – прошепна Нина.
София кимна.
— Тайнствени жени по целия свят? Аха.
— Ти Ди, това е доктор Нина Уайлд – представи я Чейс. Нина не можа да не забележи, че той пропусна да спомене за връзката им. – А това е София Блекууд. Нина, София, това е една добра моя приятелка. Ти Ди.
Любопитството, което се изписа на лицето на Ти Ди подсказваше, че знае за някогашната връзка на София с Еди, но тя не каза нищо. Вместо това се ръкува с тях.
— Радвам се да ви видя.
— Откъде познавате Еди? – попита Нина.
Чейс я погледна предупредително – Нина предположи, че това е поредната армейска тайна, която би искал да запази, – но Ти Ди просто му се ухили, преди да отговори.
— Аз съм пилот, имам собствен самолет. Еди и неговите момчета ме бяха наели да ги откарам до… Тя отново се ухили на Чейс, който изглежда бе получил лицев тик, преди да го избави от затруднението… – няколко места из Африка. Предполагам, че знаете каква е работата му.
— Вече не е такава намеси се Чейс. – Напоследък прекарвам времето си на бюро.
— О, колко жалко! – Екзотичният акцент на Ти Ди представляваше мелодична смесица от западноафрикански напеви, с лека смесица от френски и холандски. – Надявам се на стари години няма да ръждясаш.
— Поддържам се във форма – отговори Чейс, без да се развесели при подмятането за старите му години. – Имаш ли всичко, за което те помолих?
— В самолета е. Да тръгваме. – Ти Ди махна към очукания лендроувър, който чакаше наблизо. Въздухът беше топъл, без да е потискащо горещ. – Получих ти колета. Впечатлена съм – не знаех, че можеш да изпращаш пистолети по куриер!