Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Край оградата Чейс. Нина и София – Ти Ди остана в самолета – бяха посрещнати от група сериозни въоръжени мъже. Частна охрана, а не ботсванските въоръжени сили. Само един поглед бе достатъчен, за да може Чейс да разбере, че тези хора имат военно обучение. Стойката им, бдителността и начина, по който държаха оръжията си, го издаваха. Докато се приближаваше към тях с двата тежки сака с оборудване, той умишлено се отпусна, като се опитваше да изглежда колкото се може по-нетрениран.

Единият от пазачите протегна ръка, а другарите му съвсем леко смениха позицията си, за да пресрещнат новопристигналите.

— Добър ден, добре дошли в диамантена мина „Юджем” – произнесе той механично. – Мога ли да видя пропуските и личните ви карти?

София заговори, вкарвайки аристократичния си акцент.

— Добър ден. Аз съм София Блек от информационното бюро на СЛМВ в Кейптаун. Това е Еди Кеис, моят оператор, и Нина Джоунс, тонрежисьор. – Тя подаде на пазача документите, с които ги бе снабдила Ти Ди.

Той ги свери със своя списък с гости и изхъмка одобрително.

— Благодаря ви – каза тон, като й върна документите. Друг мъж прокара детектор за метал по телата им, който засече разни дребни предмети, като ключове и монети. Първият мъж им прегледа багажа.

— Бихте ли включили това, ако обичате? – той посочи към обемистата видеокамера, която извади от единия сак на Чейс.

Той се подчини и камерата оживя. Охранителят погледна през визьора, дори отвори вратичката на гнездото за касетата и погледна вътре.

— Камера, комплект батерии, резервни касети, микрофон на стойка, сандвичи – каза Чейс, като ги посочваше последователно. – Хей, имате ли нещо против да ви заснема? Нали се сещате, за фон?

— Да, имам нещо против – каза твърдо охранителят. Докато Чейс отново опаковаше багажа си, мъжът прегледа малката раница на Нина и откри вътре само една папка. Прегледа първите няколко листа със записки, без да изглежда особено заинтересуван, след което и я върна и продължи с предишния отегчен глас: – Диамантена мина „Юджем” предупреждава всички посетители, че кражбата на диаманти е изключително тежко престъпление, което се наказва жестоко в наказателното и гражданското право на Ботсвана. Благодаря ви, можете да влизате. Моля, изчакайте автобуса ей там – той махна към няколкото пейки край пътя, където вече чакаха и други хора.

— Мерси, друже – каза Чейс, вдигайки саковете. – Ед Кеис*!? – изсъска той на София, докато се отдалечаваха. – Адски смешно, мамка му. Чувствам се като пълен идиот.

[* Игра на значения: case(англ.) означава „куфар“, „сандък“, а също така „чешит“, „напълно негоден човек“. – Б.пр.]

— Просто се пошегувах.

— Поне ни пуснаха вътре – каза Нина.

— Да, сигурно трябва да съм благодарен за това. – Чейс постави ръка на рамото на София. – Добра работа.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти.

След няколко минути автобусът пристигна и чакащите, които се оказаха представители на различни световни медии, се качиха. Чейс се настани на една по-задна седалка, а София седна до него. Нина се почувства пренебрегната и се настани на седалката зад тях. Няколко минути по-късно се качи още една по-малка група хора и автобусът потегли.