Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс погледна към металните бидони, наредени край преработвателя.

— Дай да видим какво е.

Той извади пистолета си и се затича към трифутовите бидони, като не изпускаше от погледа си кабините. София го последва. Нина се поколеба, после пусна диамантчето в джоба си и хукна след тях.

Чейс огледа бидоните, по които не се забелязваше никаква маркировка. Капаците им бяха плътно затегнати посредством крилчати гайки, завити върху дебели болтове. Съдейки по частта от болта, която стърчеше навън, изглежда контейнерите бяха дебели поне два инча. Достатъчно дебели, за да задържат нещо опасно… или да го предпазват.

Чейс започна да се досеща каква е целта на преработвателя. Той се огледа, видя контролната конзола и под нея една кутия с инструменти. Той я отвори и измъкна един френски ключ.

— Не сваляйте очи от кабинките – каза той на София и Нина, прибра пистолета и кобура му и стегна ключа около една гайка и натисна силно. След като няколко секунди му се опъва, гайката най-после се отвъртя

Чейс я разви максимално бързо, след това направи същото и с останалите гайки. Най-накрая освободи капака. Трябваше да се напъне, за да го отмести, защото беше тежък като капак на шахта.

Те погледнаха вътре и видяха…

Натрошена сива руда с метален блясък, която изпълваше бидона.

— Определено не са диаманти каза Нина и се пресегна да вземе едно късче.

Чейс я сграбчи за китката.

— Недей! – Предупреждението, съдържащо се в тази единствена дума, я накара да потрепери.

— Знаеш ли какво е това? – попита тя.

— Да. Знам. – Той я погледна сурово. Отдавна не беше виждала това изражение на лицето му. Смразяваща, съсредоточена решителност. Чейс се беше потопил изцяло в работата си. – Това е уран.

Нина отскочи назад.

— Сигурен ли си?

— Имал съм си работа с оръжия за масово поразяване, така че да. Сигурен съм. – Той върна капака на мястото му. – Трябва да се махнем оттук. Веднага.

— Ами картата? – попита Нина, като погледна нагоре към кабините.

— Майната й на картата – отговори студено Чейс. Той зави обратно гайките. – Трябва да се махнем оттук и да се свържем с ООН, да ги предупредим какво сме открили. И трябва да го направим, преди да са усетили, че сме били тук. Ако ни хванат, мъртви сме.

Страхът надделя над гнева, който Нина изпитваше към Чейс.

— Но уранови мини има по цял свят…

— И всяка една се наблюдава много отблизо – прекъсна я той. – Международната агенция за атомна енергия знае точно колко уран има в обръщение – и откъде идва, и къде го обработват. Ако терористите се сдобият с ядрено оръжие и го задействат, в зависимост от това кой го е направил, ще се отчетат различни радиоактивни следи, защото уран за военни цели се произвежда по различни начини. Така можем да проследим бомбата до нейния създател. – Той затегна последната гайка. – Но ако съществуват запаси от уран, за които никои не знае откъде идват, това прекъсва следата още в самото начало. А и ако разполагате преработвателни заводи…