Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс се придвижи снишен край редицата багери, докато не стигна до последния. Надникна иззад него и видя как Фанг потегля. Лендкрузърът заобиколи площадката за кацане – малко по-нататък имаше още една, заета от хеликоптер „Джет Рейнджър”, с логото на „Юджем” – и се скри зад шатрата.

Чейс разкопча кожения кобур, в който се криеше неговият „Уайлди“ след което махна на Нина и София да изтичат към най-близкия лендкрузър. Докато те прекосяваха откритото пространство, той не сваляше очи от охранителя с ръка на пистолета, но мъжът продължаваше да гледа на другата страна. Щом жените намериха прикритие, той хукна към тях.

— Добре – каза Чейс и отвори шофьорската врата. – Аз ще карам. – София отвори вратата на предната седалка, като отново остави Нина да седи зад тях. Щом седна в колата, Чейс тупна сенника и ключовете паднаха в шепата му. – Изглежда тук си нямат проблеми с уличните гангстери. Ако бяхме в Англия, тази кола да е изчезнала не за шейсет, ами за шест секунди.

— Намираме се на двайсет мили от най-близкия град – напомни му София. Чейс се ухили и запали двигателя.

— Кхъм… – престорено се прокашля Нина. Чейс и София се обърнаха назад и видяха, че тя държи две бели каски. – С това на главите може да изглеждаме по-малко подозрителни.

София изглеждаше впечатлена.

— Много добра идея. – Тя си сложи едната от пластмасовите каски, докато Чейс с пъшкане се опитваше да нахлузи другата на главата си. Когато колата потегли, Нина също си сложи една.

За миг Чейс се разтревожи, че може да е изгубил следите на Фанг, но щом подминаха шатрата и сцената до нея, отново забелязаха другия лендкрузър. Изглежда, че не бяха привлекли вниманието ма пито един от работниците в мината, които подминаваха.

Чейс последва колата на Фанг, като се стараеше да не вдига повече от трийсет километра в час и да стои по-надалеч от преминаващите самосвали. Когато приближиха до пътя, които водеше към летището, той с изненада забеляза, че Фанг не поема по него.

— Хей, накъде се е запътил?

Нина проследи пътя с поглед.

— Изглежда, отива в мината.

Чейс продължи да кара след Фанг, като леко намали скоростта, защото не искаше да се приближава твърде много. Но нямаше как да прикрие факта, че го следи – по пътя се движеха само големите камиони. Той погледна към София.

— Какво има там долу?

— Нямам представа – отговори тя. – Това, че нося каска не ме прави експерт в добива на диаманти.

Те продължиха да слизат надолу по дългия спираловиден път, дълбоко в ямата. Самосвалите следваха по-дългия, по-лесен маршрут, но Фанг насочваше своя автомобил 4x4 към по-стръмните склонове и минаваше напряко между нивата. Чейс го следваше на няколкостотин ярда. Вече приближаваха дъното на кратера, която бе сцена на непрекъсната механична дейност.

Гигантските мобилни багери, които правеха дори грамадните самосвали да изглеждат като джуджета, разкъсваха стените на ямата с огромните си въртящи се гребла, които наподобяваха острие на циркуляр. Посредством транспортни ленти изкопаното се отвеждаше до баластови хопери, които го изсипваха в каросериите на чакащите самосвали. Шумът беше ужасяващ, а облаците прах се вихреха над главите им.