![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Приятелите ми казват: „Не трябва да го съжаляваш, получил си е заслуженото споделя ми Кристи. Но все пак той беше мой съпруг. Някога го обичах и му родих три деца. Освен това не беше чудовище, и той бе чдвек като другите. Просто не ми се искаше нашият брак да свърши така. Изпитвах лоши чувства към него, но в известен смисъл моята вяра ме спаси. В Пакистан си дадох сметка, че не съм в състояние докрай да разбера личността на своя съпруг. Мисля, че Господ ни познава по-добре, и вярвам от все сърце, че Той е милостив. Надявам се Риаз да е намерил покой, защото в земния си живот никога не бе го имал.
Сега Кристи си е у дома, но продължава да е неспокойна. Така, както можех да бъда извадена от равновесие при новината, че Муди е тръгнал нанякъде, така и Кристи се чуди кога ли роднините й по мъжова линия ще си вземат от улицата онова, което са загубили в съда: синовете й.
Въпреки тревогите си Кристи е една от малкото щаст-ливки. Повечето изоставени родители, които се явяват пред съдилищата в различни страни, срещат препятствия на всяка крачка. Споменът за загубата ги следва ден и нощ, отчаяние помрачава бъдещето им. Това са хора като Рамез Щайх, ливанец по рождение и жител на Ню Джързи, който през 1986 година останал без трите си дъщери, отведени от майка им в Южна Африка. Това са хората, които всеки божи ден изживяват наяве моя най-страшен кошмар.
ПЕТА ГЛАВА
Разделени навеки
Рамез Щейх получил американско гражданство през 1980 година, четиринадесет години след като се преместил от Бейрут в Ню Йорк, където започнал работа като счетоводител в авиокомпания „Пан Американ". Имал право на безплатни самолетни билети, можел да пътува по широкия свят, колкото си иска. По време на една ва-
118
канция през 1977 година Рамез се отбил за обяд в крайпътен ресторант сред покритите с цъфнали дървета хълмове на Южна Шотландия.Една от сервитьорките му направила силно впечатление и така започнала голямата любов в живота му. Мюриъл Дънлоп току-що била навършила деветнайсет, а Рамез бил на трийсет и осем години, но и двамата се влюбили от пръв поглед. Те разменили адресите си и започнали да си пишат пламенни писма. Когато след шест месеца Рамез се върнал отново в Шотландия, двамата се чувствали като отдавнашни влюбени.
Според мен за човек не се съди по възрастта каза ми Рамез Чувствахме се страшно близки, разбирахме се без думи, сякаш четяхме мислите си. Не беше нужно да си обясняваме каквото и да е. Всичко, което започвахме заедно, се увенчаваше с успех.
Радвали се на простички неща пикници сред природата или на морския бряг, вечерни разходки за сладолед, гостувания у приятелите на Мюриъл. Рамез се запознал с родителите й и бил добре приет. Дейвид Дънлоп бил стругар, а жена му Изабел администраторка в хотел. Изглеждали разумни хора и не обръщали внимание на такива неща като разликата във възрастта, националността или религиозните различия между Мюриъл и годеника й. Рамез посещавал службите в гръцката католическа църква, а Мюриъл била презвитерианка, но не ходела на църква. Освен това семейство Дънлоп били страстни пътешественици. Мюриъл била прекарала детството и юношеството си в Родезия, където родителите й отишли, за да си потърсят по-доходна работа, преди войната за независимост през 1975 г. да ги принуди да се завърнат в Шотландия.
Рамез и Мюриъл се оженили през февруари 1978 г. в малка шотландска църква. След като Мюриъл получила зелена карта, те се установили в един апартамент в Брук-лин, а после се преместили да живеят в предградията на Ню Джързи съвсем подходящо място за млади семейства. Младата булка, която току-що била навършила двайсет години, трудно свиквала. Тя горяла от нетърпение да забременее и отказала да си гърси работа. Чувствала се самотна, изолирана и не на мястото си. Мюриъл не била от хората, които се оплакват непрекъснато, а от онези, които, както ми каза Рамез, „таят всичко в себе си, докато най-не-
119
очаквано не избухнат като вулкан". Надявал се, че недоволството й ще премине.
През февруари 1979 г. Мюриъл отлетяла за Шотландия, където щяла да остане до раждането на първото им дете. Виктория се родила там през април и Мюриъл останала още три месеца, а Рамез ги посещавал всяка събота и неделя.
Шест месеца след раждането на Мая, второто им дете, Изабел пристигнала от Зимбабве в Ню Джързи. Семейство Дънлоп се върнали в Африка, за да са по-близо до двамата си по-малки синове, които заминали там да си търсят работа.
На втория ден от пристигането си Изабел попитала Рамез къде държи паспортите На момиченцата и неприятно се изненадала, когато научила, че са в банков сейф.
На следващия ден Изабел извикала Рамез в стаята си, за да поговорят насаме. Тя преминала направо към същината на въпроса: