Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

Тя се промъкна през тълпата, преди да успея да я попитам какво има предвид, за какво говори.

Да бяга от какво?

Вкъщи не светеше, когато се прибрах. Промъкнах се през вратата и едва сдържах енергията, която бушуваше и напираше от всеки мускул.

Част от мен жужеше и звънеше от напрежение, силна и непобедима, и можех да видя времето напред, след няколко години, когато всичко щеше да е наред и на точното място и аз щях да бъда там, където трябва да съм, и ще бъда човекът, който трябва да бъда. Като сън или като надникване в бъдещето, само за секунда, но нямаше значение, защото дори секунда ми беше достатъчна, за да почувствам… надеждата отново. Дори не осъзнавах, че вече не се чувствам по този начин, докато усещането не се появи пак. А другата половина от мен беше — сериозно, какво става, дявол го взел?

Какви бяха шансовете да срещна някого с татуировка като на Най? Какво имаше предвид тя, като каза „да бяга“? Въпросите ме връхлетяха, всеки крещеше за отговор и ми докараха главоболие. Прогоних ги. Просто ми се привиждаха връзки с татуировката на Наоми там, където ги нямаше. Правех от мухата слон, изсмуквах разни историйки от пръстите си. И нищо чудно, че я изплаших така, стана толкова напрегната. В крайна сметка аз действам така на хората. Поне според Роуз.

Трябваше да се овладея, да обмисля всичко добре, иначе тотално щях да се объркам.

Докато се изкачвах по стълбите, видях, че вратата на Грейси е отворена и че тя е заспала свита върху покривалото на леглото си, все още облечена с училищната си униформа. Нямаше никой в стаята на родителите ми, което означаваше, че мама се е отрязала рано някъде долу, а тате отново липсва. Оставих я сама, когато реших да се изключа от този живот и да си създам място в света само за мен. Оставих я да се погрижи сама за себе си и дори не знаех дали е яла тази вечер.

Що се отнасяше до мен, аз съвсем скоро щях да се махна оттук, още няколко години — и изчезвам. Но Греиси, за нея изобщо нямаше да е скоро, а тя си имаше само мен. Как щях да оправя нещата за нея?

Отворих лаптопа си и гугълнах Дани Хевън, но нито един от профилите ѝ в социалните мрежи не беше публичен, което беше доста необичайно за изпълнителка, която се опитва тепърва да се утвърди.

Едно нещо не ми се връзваше — тя се разстрои, наистина се разстрои, когато забелязах татуировката ѝ.

Трябва да има нещо, което да свързва всичко това. Нещо, което свързва Дани с Наоми, и единственото, което в момента ми хрумваше, беше музиката. Ами ако Дани имаше побъркан фен, който я е нападнал и… татуирал? Искам да кажа, това звучи безумно, но то всичко звучеше безумно. Може би това се е случило и с Наоми, само дето ние нямахме никакви побъркани фенове, а и повечето ни фенове бяха от моя випуск и имах телефонните им номера. С изключение на DarkMoon.

Върнах се на плейлиста на DarkMoon в Тунифай и се зачудих дали нямаше някаква връзка с това. Може би въпросният е включил и парчета на Дани в плейлиста си. Прескочих онези, които дублираха списъка на Наоми, и потърсих по-нови. Не намерих никаква Дани Хевън, въпреки че, за разлика от „Огледалце, огледалце“, Дани беше регистрирана като изпълнителка в Тунифай. Тогава видях нещо, което смрази кръвта във вените ми.