Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Двадесет и втора глава
В ЗАЛАТА СЕ ВЪЗЦАРИ МЪРТВЕШКА ТИШИНА. Никой не смееше да мигне. Гостите дори не дишаха.
— Но… но… — заекна кралица Орнета.
— Няма но — прекъсна я Калан с глас, който много напомняше за смъртоносната заплаха в тона на Ничи. — Пророчеството невинаги се разкрива напълно чрез думите. То може да има окултен смисъл… вече ви го казах. И Натан ви го каза. Също и Господарят Рал.
Натан и други хора с богат опит в тази тайнствена материя на забуления смисъл, скрит в пророческите слова, спешно помагат на Господаря Рал с това конкретно пророчество, за да се опитат да разберат дали има вероятност в този случай пророчеството да носи друг смисъл освен очевидния. Това е работа на пророците — да дешифрират истинския смисъл на пророчествата. Както двамата с Ричард няколко пъти ви казахме, пророчеството не е предназначено за обикновените хора и трябва да бъде оставено на специалисти.
Един министър от южна Д’Харанска провинция, облечен в дълга до земята тъмносиня роба, пристегната в кръста с богато орнаментиран златен колан, повдигна пръст.
— Да, разбира се, че сте права, Майко Изповедник Вече се убедихме. Сигурно ще е най-добре…
— Все пак обаче — прекъсна го Калан категорично и властно — понякога пророчеството означава точно това, което казва.
— Но е възможно да носи и някакъв скрит смисъл, нали? — попита крал Филип.
Калан изгледа краля с безстрастно изражение, което бе усъвършенствала като всеки Изповедник още от ранна възраст. Тази маска се бе превърнала в неразделна част от нея от първия път, когато беше освободила изповедническата си сила върху някой осъден и му бе заповядала да признае истината за извършените от него ужасни престъпления.
— Искахте да чуете пророчество, за да сте сигурни, както сами се изразихте, че двамата с Господаря Рал сме готови да склоним глава пред това, което то твърди, че трябва да се направи. Както каза кралица Орнета, на пророчеството трябва да се служи. То трябва да бъде разкрито и с него трябва да се съобразяваме.
Кралица Катрин, от чиито очи бликаха сълзи, покри с ръка корема си, сякаш да защити нероденото си дете, и погледна съпруга си. Той не смееше да срещне очите й.
Притеснението на кралица Орнета премина във възмущение.
— Не може да говорите сериозно. Просто не вярваме…
— Генерале — провикна се Калан.
Генерал Мейферт пристъпи от единия ъгъл на помещението и отдаде поздрав с юмрук в униформената си гръд.
— Майко Изповедник?
— Екипите за екзекуция по местата си ли са?
Думата „екзекуция“ изпрати тревожен шепот сред редиците на гостите.
— Да, Майко Изповедник. Готови сме. Обезглавяванията могат да започнат веднага.
Тълпата подивя.
— Обезглавявания ли? — извика министърът. — Вие да не сте полудели? Сигурно се шегувате… Не можете!
Калан го изгледа с безстрастния поглед на Изповедник, изправен пред осъден на смърт.
— Пророчеството иска кръвта на хората, които са се събрали тук. Казано е съвсем ясно. — Калан се извърна към Ничи. — Права ли съм?
— Да, Майко Изповедник. Не може да има никакво съмнение в превода ми. — Все пак Ничи погледна в книгата. — Казано е категорично: „За да се обнови животът, да се гарантира, че просперитетът и сигурността на всички земи ще разцъфнат след пролетта, кръвта на владетелите трябва да бъде пролята.“
Калан погледна министъра.
— Уверявам ви, че при обезглавяване се пролива достатъчно кръв. Така ви гарантираме, че ще служим добре на пророчеството.
— Ами ти? — извика кралица Орнета. — Ти също си владетел. Ако включва нас, трябва да включва и теб!
— Аз избрах да вярвам, че пророчеството няма предвид да включва и мен. — Калан вдигна ръка над главите им и продължи: — Но е ясно, че включва всички вас.
От всички краища на залата, където досега бяха стояли невидими, пристъпиха гвардейци от личната охрана на Господаря Рал, облечени в спретнати кожени униформи с метални ризници отгоре, от коланите им висяха лъскави мечове, брадви, ножове и боздугани. Войниците се смесиха с гостите, започнаха да ги хващат за ръцете, за да гарантират, че никой няма да избяга.
— Няма да застанем зад нищо подобно! — възмути се кралицата.
— Всъщност — спокойно отвърна Калан — не е нужно да заставате.
— Така е по-добре — изпухтя кралица Орнета, докато двама от войниците я сграбчваха от двете страни.
— Това би затруднило такъв вид екзекуция. — Гласът на Калан бе леден. — Всеки от вас ще бъде положен на колене, за да може главата му да бъде наместена на масивния пън. Екзекуторът ще свърши работата бързо и ефикасно. Подготвили сме достатъчно екипи, за да гарантираме, че всички ще бъдат обезглавени експедитивно. Ще служим на пророчеството. Чрез вашата жертва вашата земя и вашите сънародници ще бъдат спасени. Така казва пророчеството.