Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Просто си наглеждам инвестициите — обясни Харди, когато Моузес Макгуайър вдигна изненадан поглед към него иззад барплота в „Шамрок“. Той бе единственият човек в заведението.
— Какви инвестиции? Изплатих ти твоята четвърт в оборот, в случай че паметта ти изневерява, която тя никога не прави. Ще пийнеш ли?
Харди не бе пил денем от шест месеца, но както се бяха насъбрали — неуспехът му да говори с някого в Съдебната палата, отношението на Фрийман, лошото време и накрая провалът му с Кенсинг, бе готов да опита каквото и да е, за да обърне късмета си.
— Имаш ли някакъв „Сафая“ на бара?
Макар че Макгуайър не одобряваше джина в каквато и да е форма, нямаше нужда да пита Харди как го иска. Пълна изстудена чаша с вермут и джин. Докато наливаше, попита:
— Добре ли си? А Франи?
Бе отгледал почти сам малката си сестричка, която днес бе жена на Харди, и все още се чувстваше неин защитник.
— Добре сме. Имах уговорена среща наблизо, която не се получи. Няма нищо общо с Франи. — Отпи от мартинито и кимна доволно. — Това — заяви той — е съвършено.
Моузес, чийто собствен скоч „Маккалан“, чист, бе постоянно зареден на рафта под барплота, повдигна чашата си, чукна се с Харди и я поднесе към устните си.
— Онова — уточни той — е джин, сух вермут и лед. А това — и вдигна собствената си чаша — е съвършено. Но аз приемам комплимента с благодарност и скромност. Защо не му каза да дойде в кабинета ти?
— На кого?
— На този, с когото си имал среща. Не знаех, че правиш посещения по домовете.
— Не правя. Това изглеждаше важно.
— Е, поне за единия от вас.
При тази истина Харди кимна тъжно.
— От друга страна, може би просто съм си търсил извинение да наруша своя обичаен ритъм.
Моузес издърпа табуретката, която държеше зад бара.
— Слушам те — насърчи го той. — Искаш да планираме пътешествие? Тръгваме сега и докато се стъмни, можем да бъдем в Мексико.
— Не ме изкушавай. — Харди вдигна питието си, отпи малко и заговори замечтано: — Може би бих могъл да измъкна децата от училище…
— Нямах предвид да влачим потомството с нас.
Харди усети нещо в тона му и се вгледа в измъченото лице от другата страна на бара.
— Вие със Сузан как я карате?
— Поне не се развеждаме, мисля — отвърна Моузес и отпи от скоча си. — Но понякога съм сигурен, че това е само защото се договорихме, че онзи, който пръв спомене думата с „р“, получава децата. Казват, че в Мексико по това време на годината е топло.
— Там винаги е по-топло, отколкото тук.
Двамата погледнаха през широкия прозорец, където проливният дъжд продължаваше да се лее. Кипарисите, които ограждаха парка, се огъваха наполовина под вятъра. Харди рязко се изправи и побутна недовършеното си мартини към края на бара.
— Тръгваш толкова скоро? — попита Макгуайър. — Току-що дойде.
Харди посочи питието си.
— Ако довърша това — което ужасно ми се иска — никога няма да си тръгна.
— За щастие не ти се и налага.
— Не, налага ми се. Имам работа, а дяволът се опитва да ми предостави извинение, за да не си я свърша. Но имам едно предложение за теб и Сузан. Защо не намерите някой да ви замества тук и да доведете децата довечера? Ние ще ги гледаме. Вие двамата излезте. Как ти звучи?
— Става — каза Макгуайър. — Макар че не е Мексико.
— Да, но кое е? — Харди удари приятелски Макгуайър по ръката. — Помисли по този въпрос.
Изправена пред Големия съдебен състав след работния обяд с Кларънс Джакман и Ейб Глицки, Марлин Аш беше в стихията си. Двайсетте граждани, събрани пред нея в заседателната зала на полицейското управление на петия етаж на Съдебната палата, един етаж над кабинета на Глицки и два над кабинета на Джакман, силно желаеха да възтържествува справедливостта. Може и да изглеждаха доста пъстра група от индивиди — днес тук бяха представени със сигурност двата пола и повечето от етническите общности на града — но Марлин знаеше, че тези хора, седнали сега пред нея, и другите като тях в съдебните състави, и не само в Големите съдебни състави из цялата страна бяха гръбнакът на правосъдната система, в която тя работеше. Без тях, без „средния добър гражданин“ правосъдието би било само празно понятие, социалната тъкан щеше да се разпадне. Така че тя играеше честно с тях и уважаваше тяхната интелигентност и опит.