Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
А ето и клиниката на брат ѝ, старата клиника на Алберто. Стоеше си там, на същото място, и изглеждаше добре поддържана, със засадени наоколо ярки цветя. Не си ги спомняше, ако ги е имало, когато бе заминала. Отпред на паркинга видя няколко коли, хора отиваха на преглед при лекар, когото познаваха. На когото имаха доверие.
Почувства как съжалението остро я прониза, но не искаше да започва отново да мисли така. Месеци наред се бе борила да остави тази болка зад себе си, измита от сълзите и накрая от отнемането на живота на онова животно, което бе лишило нейния син от живот. Сега, макар че загубата на Рамиро никога нямаше да престане да отеква мъчително в гърдите ѝ, можеше да си представи как един ден ще стигне до спокойствието.
Може би всичко това бе нужно, за да я научи на нещо, до което иначе сама не би стигнала. Имаше само един живот и бе прахосала десет години от него, опитвайки се да си намери място в онази чужда страна, пренебрегвайки своето собствено щастие в стремежа си да постигне нещо, което ще бъде по-добро за момчето ѝ. И какво бе излязло от това? Унизителна работа, живот, в който нямаше и един ден радост и нямаше да има, момче, никога не познало радостта на семейството, на бащината обич. Болка отвсякъде.
Бе на трийсет и две години, завършила университет. Знаеше, че тук, в Салвадор, има работа за вършене — не само семейна работа, като се започне с Хосе например, но и работа с хората, за да може тази страна да стане тяхна. Това бе мястото, където щеше да се бори.
Къщата на майка ѝ се бе подмладила. Банановите дръвчета растяха като подивели над верандата, скривайки я в блажена сянка. Боята бе прясна, щорите обхващаха плътно вратите и прозорците.
Не се бе обаждала тук, откакто бе заминала. Те сигурно ужасно се тревожат. Бе карала лудо, успявайки да стигне дотук, през Калифорния, Мексико, Гватемала. Граници, войници, хора. Но сега, успяла да стигне, тя спря колата. След всички фалове в Сан Франциско, когато се нуждаеше от нея, колата най-после се бе проявила като фурия в най-важния момент. Спря отстрани на пътя. Излезе, протегна се и осъзна, че мирише.
Не ѝ пукаше. Нямаше значение. Вече не беше в Щатите.
Някъде отзад работеше мотор и тя заобиколи къщата, водена от шума. Хосе — силният, мълчалив, грозноват Хосе — бе свалил ризата си и работеше над генератора, който все още използваха повечето време за електричество. След всички тези години тя все пак разпозна тялото му.
Сега стоеше на три-четири метра от него, във високата трева, и чакаше в някакво истерично напрежение. Доколко зле ѝ личаха белезите? Дали се бе променила така, че да не я познае? И ако я познаеше, дали все още щеше да я обича? Щеше ли тя да го обича?
Изведнъж шумът спря. Той се изправи, избърса челото си с кърпа, после я видя.
За един дълъг момент нищо в света не помръдваше. После лицето му се озари от усмивката на неговата младост. Протегна ръце, направи крачка към нея и тя се втурна към прегръдките му.