Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Значи доктор Кенсинг е застрашен? — попита тя.
Харди изчака. Той духна кафето си и го постави недокоснато пред себе си.
— Краткият отговор е „да“.
— Заради Тим Маркъм? Защото са го обявили за убийство?
Харди си помисли, че е случил на маса.
— Именно.
Тя поклати глава възмутено.
— Но това е просто смешно. Убийство. Моля ви се.
— Какво имате предвид под „смешно“?
— Е, не казвам, че непременно е било случайност. Може някой и нарочно да му е дал погрешната доза. Ние постоянно използваме калий в спешното.
— Вие сте сестра в спешното отделение?
— Понякога — отговори тя. — Доста се въртим. Много пъти ми се е падало да съм там.
— Значи калият наистина е съвсем достъпен?
— Разбира се, за всяко медицинско лице. Там е, зад работното място на сестрите.
От гледна точка на Харди това беше добра новина. Дори и само защото даваше на повече хора, освен на неговия клиент, достъп до медикамента.
— Значи според вас прекомерна доза калий не е непременно дадена умишлено? Или злонамерено?
— Не. Обикновено не става така.
— Често ли се случват грешки?
— Понякога. — Тя не изглеждаше много разтревожена от това. — Спомням си, че имаше подобен случай една съботна нощ, някъде в края на миналото лято. Бяха станали някакви престрелки в Западното предградие и май една-две катастрофи. Във всеки случай в спешното отделение беше лудница, както можете да си представите. Лекарят крещи нареждания наляво-надясно, един от простреляните кърви, сърцето му спира и трябваше да получи течности с калий. Така че получи една доза и преди лекарят да се върне при него, някой му даде втора, без да знае за първата.
— И какво стана? Той умря ли?
— Не. Лекарят разбра веднага какво се е случило, така че му направи дефибрилация, после му би инсулин и гликоза и той се съвзе.
— Тогава защо според вас не са приложили същото при господин Маркъм?
— Не зная. Не бях там. Би трябвало най-напред да се разпознае проблемът, нали? В случая, за който ви разказвам, с простреляния, лекарят беше там и поръча калий. Може би доктор Кенсинг не е знаел. Или не е съобразил достатъчно бързо. Той какво казва?
Харди бе малко разочарован.
— Бил е зает. Докато не го съобщиха в новините, е смятал, че Маркъм просто е умрял от травмите, получени при катастрофата.
— Ами това се случва. Хората просто си умират.
Кратко кимване. Той знаеше. Наближаваше рожденият ден на отдавна покойния му син Майкъл. С усилие той се изтръгна от хватката на спомена.
— Една от причините да дойда днес тук бе желанието да усетя мястото, да получа обща представа за условията тук. Дочух, че някои лекари не са доволни от администрацията. Пациенти биват отпращани. А и цялата онази история с бебето Емилия…
Очите ѝ се разшириха в израз на съгласие.
— Това също беше станало с доктор Кенсинг, нали? Той я беше приел. Знаех си, че имаше още нещо, още когато за пръв път го споменахте. Това беше.
Харди се направи на умен, като че ли през цялото време е знаел това за Кенсинг, макар че го чуваше за първи път.
— Той нямаше ли по този повод доста неприятности?
Неочаквано Ребека замислено обърна глава, пренасяйки погледа си отвъд раменете на Харди към ъглите на стаята зад него. По тялото му пробяга лека електрическа тръпка и той осъзна, че въпросите му някак си са пробудили в нея защитна реакция.
— Какво има? — попита той.
Тя въздъхна тежко, огледа отново стаята, хвърли поглед към часовника и към книгата си. Накрая се обърна отново към него.
— Човек никога не знае при такива неща. Искам да кажа, какво наистина се е случило. Но нямате представа какъв шум вдигнаха всички тези доклади, тези глупави… — Тя изпуфтя още един път, после се овладя. — Както и да е. Всички говореха само за това седмици наред, разбира се. Ние всички, персоналът — а дори и лекарите, защото знаете, не много често се случва да сме на едно мнение по някакъв въпрос — всички смятахме, че е постъпил абсолютно правилно. Така де, ставаше дума за бебе. Какво се е очаквало от него? Да им позволи да ги отнесат в Окръжната без майката?
— А, доколкото разбирам, администрацията не е одобрила това.
Тя се изсмя рязко, после се наведе през масата и отговори шепнешком:
— Чух, че тогава всъщност са го уволнили, при което той отишъл при вестниците.
— Извинявайте. — Списъкът на нещата, които Харди не знаеше за клиента си, продължаваше да расте и да го удивлява. Той и клиентът му трябваше да си поговорят. Наистина. Но сега той не можеше да се занимава с това. — Казвате, че доктор Кенсинг е изнесъл тази история? На вестниците?