Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Тя кимна.
— Никога не си го призна, но всички знаят, че е той. Мисля, че сега е само въпрос на време, преди наистина да го уволнят, дори ако се наложи да измислят за това някаква причина. Не че е само той.
— Какво имате предвид?
Отново се увери, че никой не може да я чуе.
— Имам предвид, че повечето хора тук се боят да не си загубят работата. Като направят нещо или пък като не го направят, и така, и иначе. Наистина е много лошо. — Тя се намръщи. — Значи ще обвинят доктор Кенсинг за това убийство? Би било ужасно.
— Не знам — отговори Харди. — Може и да го направят.
— Защото господин Маркъм имаше намерение да го уволни?
— Това би могло да бъде мотив, да.
Още един, помисли си Харди. Но на глас запита:
— Сигурна ли сте, че господин Маркъм е този, който е искал да го уволни?
— Естествено — отвърна тя. — Той командваше тук целия парад. Кой друг?
14
— Глицки, отдел „Убийства“.
— Кой е?
— Нали току-що казах — тук е Ейб Глицки, отдел „Убийства“, Сан Франциско. Кой се обажда?
— Джак Лангтри. Ейб? Наистина ли си ти?
— Да, наистина съм аз, Джак. Какво става?
— Наистина чудна работа. Току-що натиснах копчето за повторно набиране на мобилния телефон на Карла Маркъм. Тя се е обаждала в отдел „Убийства“, преди да умре.
— Къде си сега?
— Долу. В склада за веществени доказателства.
— Не мърдай. Идвам.
Лангтри чакаше в офиса си някъде във вътрешността на сградата. Заедно с него бе още един от извършилите огледа на местопрестъплението, сержант Каръл Амано. Беше поставил телефона на средата на бюрото, без нищо друго наоколо, изглеждаше почти така, сякаш бе някакъв вид бомба. Вече бе поръчал пълните телефонни разпечатки за къщата на Маркъм и за този клетъчен телефон. Беше се обадил и на Ленард Фаро в лабораторията и го бе помолил да дойде при тях колкото може по-бързо. Глицки бе слязъл при тях и сега се разхождаше и говореше, което рядко му се случваше. Лангтри си даде сметка, че адреналинът му е доста покачен.
— Добре, но нека да разгледаме други възможности — говореше Глицки. — Телефонът е бил в чантата ѝ. Може някой от нашите хора да не е намерил телефон и да се е обадил тук, докато ние сме оглеждали къщата.
— Изключено. — Амано даже не искаше и да мисли за това.
Лангтри също поклащаше глава.
— Съгласен съм. Не е възможно, Ейб. Ти видя кои бяхме на мястото. Аз, Лен, Каръл, другите момчета, говорим за А отбора. Никой не би извадил телефон от дамска чанта на място на убийство, нито би си послужил с него, за да се обади в работата. Просто не може да се случи. Но нека приемем, че е това, което изглежда, че е — че се е обадила в отдел „Убийства“. Какво значи това?
— Навярно би помогнало, ако знаем кога — предположи Глицки.
— Ще разберем това след няколко часа, ако имаме късмет — поясни Лангтри. — Но мисля, можем да приемем, че това е било след като си е тръгнала от болницата и преди хората да са започнали да се събират в дома ѝ.
— Може би докато е карала към къщи — добави Амано.
Глицки помисли върху това за секунда.
— Което означава преди някой да е знаел за калия. Преди да сме разбрали, че е убийство.
— Може би тя е знаела, че е убийство — каза Амано със сдържано вълнение. — Може би тя е извършила убийството и се е обадила да си признае, а после се е отказала.
— Била ли е в болницата, Ейб? Когато той е умрял?
— Да — отговори Глицки разсеяно.
— Значи пасва — каза Лангтри. Улавяйки изражението на Глицки, той попита: — Защо не?
— Не знам.
— Може отново да е скъсал с нея. — На Амано идеята очевидно ѝ харесваше. — Оставя я завинаги. Тя изпада в дива ревност…
Глицки клатеше глава.
— И след това, за неин късмет, той бива ударен от случайна кола, което дава на Карла възможността да се вози в линейката с него и след това да го убие с калий в болницата? След което се прибира вкъщи и посреща на гости всичките си приятелки в продължение на шест-седем часа, преди най-накрая да убие себе си и децата си. Тези неща никак не вървят, приятели. Даже не тръгват.
Двамата инспектори от отдел „Огледи на местопроизшествието“ се спогледаха.
— Имаш ли някакво друго предположение?
Белегът на Глицки се очертаваше ясно през устните му.
— Не. Не обичам предположенията. Не знам по кое време се е обадила, нито защо се е обадила, нито дали някой в отдела е вдигнал слушалката. Може дори да е видяла произшествието, ако питате мен.
Амано отиде до вратата и погледна към коридора. После се обърна.