Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Дами и господа, членове на Големия съдебен състав — започна тя. — Във вторник, десети април, Тимъти Маркъм започва своя обичаен, винаги един и същ сутрешен крос. Когато стига до Двайсет и шесто авеню тук, в града, е блъснат от зелена американска кола, стар модел. Шофьорът е избягал от произшествието с автомобила си. Но катастрофата не е онова, което е убило господин Маркъм. Напротив, след като е бил донякъде стабилизиран в спешното отделение на болницата „Портола“ и е лежал безпомощен в болничното си легло, той е бил инжектиран от някого — или от някои, засега неизвестни, със свръхдоза калий. Калият е често използвано средство. Той редовно е в наличност в спешните отделения и в интензивните звена. Но калият може да убие, ако се приложи в големи дози. Именно такава доза е била дадена на господин Маркъм. Същата вечер съпругата му Карла и трите им деца умират, простреляни в дома си. Днес сме се събрали тук, за да се запознаем с данните за определяне на идентичността на убиеца — или убийците — в тази поредица брутални деяния.
Всички погледи бяха вперени в нея. Повечето от членовете бяха извадили бележници на масичките пред себе си, готови да си водят записки.
— Съдебният лекар се произнесе, че е възможно смъртта на Карла Маркъм от огнестрелна рана да е самоубийство. Но по този въпрос все още има известна несигурност. Лейтенант Глицки, началникът на отдел „Убийства“, ще свидетелства пред вас след малко. Той ще проведе едно успоредно разследване в този аспект на случая и може да стигне до заключението, че наистина госпожа Маркъм е убила семейството си и себе си, или пък може да арестува някой заподозрян, преди да сте събрали достатъчно данни, за да повдигнете обвинение.
Тя спря и срещна няколко погледа сред своите заседатели.
— Както се казва, ще минем по този мост, когато стигнем до него. Междувременно градската управа е получила сметка в размер тринайсет милиона долара за услуги…
Харди не бе съвсем сигурен какво всъщност го бе довело в „Портола“. Струваше му се, че има някакво неясно намерение да разговаря с някого от администрацията. Но никой не бе пожелал да говори с него. Нямаше уговорена среща — това започваше да става постоянна тема на деня. Всички бяха заети, всички специалисти и служители от здравеопазването се справяха с последиците от ужасите на седмицата в самата болница. Да не говорим за вълненията под шапката на корпорацията. Те нямаха време за импровизирани срещи.
Целият този ден би трябвало да го научи да сдържа момчешкия си ентусиазъм, упрекна се той, докато обувките му жвакаха по коридора, през фоайето и навън. Тъкмо се подготвяше за порива на вятъра, когато забеляза надписи, насочващи хората към различни посоки, една от които бе „Кафе“. Като си даде сметка, че ако не попита никой няма да го спре, той се обърна и тръгна по стрелките. Беше доста късно следобед и заведението, макар и не пусто, не бе и препълнено. Харди взе едно кексче и чаша кафе, плати на касата и застана в очакване да го посети музата. На маса до прозореца сама жена в сестринска униформа седеше и четеше книга. И той се отправи към нея.
Вече по-отблизо я прецени — някъде между трийсет и трийсет и пет години. Симпатична, носеше светлокафявата си коса подстригана късо, средна на ръст.
— Извинете! — заговори я той.
Тя задържа погледа си върху книгата и вдигна пръст. Едва след като дочете абзаца го погледна.
— Да? Какво обичате?
Добронамерени думи. Но Харди не знаеше дали изобщо очаква да открие нещо тук, разговаряйки с нея. Но и никога нямаше да научи, ако не започнеше.
— Казвам се Дизмъс Харди. Аз съм адвокатът на доктор Кенсинг. Имате ли нещо против да седна при вас за минутка?
Израз на недоверие се появи и бързо изчезна от лицето ѝ. Тя вдигна рамене, отпусна ги и каза:
— Разбира се не, но защо? Застрашава ли ме нещо?
Харди издърпа един стол и седна срещу нея.
— Мисля, че не. Чувствате ли се застрашена?
Това я обърка.
— Не! Но понеже казахте, че сте адвокат… Нали обикновено адвокатите идват при хората, когато нещо ги заплашва?
— Сега като го казахте, си мисля, че наистина е така. Този случай не е такъв обаче.
Подаде ѝ визитната си картичка и докато тя я разглеждаше, попита я как се казва.
— Ребека — отвърна тя. — Ребека Симс. И дъщеря ми се казва така. Викаме ѝ Бек.
После кимна, малко поуспокоена, и се загледа отново във визитката.
— Дизмъс? Така ли?
Той кимна.
— Добрият крадец от Голгота. А също и светецът, покровител на убийците. Често се чудя какво ли са имали предвид родителите ми.