Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Брако кимна.
— Не е само катастрофата — каза той. — Бил е убит в болницата. Някой му е инжектирал калий.
В очите ѝ блесна първото пламъче на паниката.
— Не разбирам за какво говорите.
Фиск направи крачка към нея.
— Вие сте медицинска сестра и не знаете за калия?
— Разбира се, че знам това. Но какво общо има това с Тим, с неговата смърт?
— Това го е убило — отвърна Брако. — Наистина.
Постепенно новината сякаш стигна до съзнанието ѝ.
— В болницата? — После бавно, докато мисълта узряваше, лицето ѝ се промени, докато накрая не се изкриви от ярост. — Този мръсник! Този нещастен скапаняк! — Тя гледаше ту единия инспектор, ту другия и дрезгавият ѝ глас се изпълни с увереност. — Може да спрете с търсенето — заяви тя. — Знам кой го е убил.
13
Кенсинг работеше в клиниката „Джуда“ и не изглеждаше склонен да отговаря на телефонните обаждания. Затова Харди реши просто да се появи там с надеждата, че неочакваното посещение ще му помогне да внуши това усещане за неотложност, което започваше да изпитва. И той смело се хвърли право в бурята и стигна в клиниката достатъчно рано, за да прекара още половин час в претъпканата чакалня, преди Кенсинг, в бяла престилка и със слушалка, да излезе да го види. Лекарят му заяви, че не може да се отдели от работата си и за няколко минути.
Лекарските му задължения били по-важни. Бил претрупан с работа тук, както Харди можел да види. А и бездруго нали имали уговорка за вечерта? Харди се опита да го накара да осъзнае реалността, пред която бяха изправени, но лекарят като че ли просто не можеше да я приеме.
— Не разбирам защо сега да е по-различно, отколкото вчера — възрази Кенсинг.
Той направи жест на безпомощност с ръцете си.
— Всичко сега е по-различно — обясни Харди с търпение, каквото не изпитваше. — Вчера никой не подозираше, че Маркъм е бил убит, затова нямаше значение, че сте го мразели. Сега има. И то голямо. Това означава, че имате и мотива, и средството, и възможността. Много лош късмет е човек да има всички тия три заедно при случай на отнет живот, повярвайте ми.
Но Кенсинг само поклати глава, за да отхвърли тревогите на Харди.
— Всичко това го обсъдихме по телефона тая сутрин, нали? — Той докосна ръкава на Харди. — Вижте, благодарен съм ви за грижите, но се налага да движа нещата тук, в клиниката, иначе може да нямаме случай да говорим даже довечера. Съжалявам, че е трябвало да се разкарате чак дотук, но просто няма да се получи.
Харди се приближи и сниши глас.
— Точно това ви казвам. Няма да има разговор тази вечер, докторе. Поне не с полицията. Отказах срещата.
Кенсинг реагира с леко раздразнение.
— Защо сте го направили?
— Защото съм вашият адвокат и работата ми е да ви защитавам.
— Нямам нужда от защита. След като чуят каквото имам да им казвам, още повече, като го правя доброволно, ще ме зачертаят от списъка си.
— Наистина? И сте сигурен в това поради огромния си опит в областта на наказателното право? — Харди погледна клиента си в упор. — Чуйте ме. Обещавам ви — най-тържествено ви обещавам — че няма да направят това. Не се заблуждавайте. Дали ви харесва или не, но сте заподозрян в убийство. Няма да търсят основание да ви пуснат. Ще търсят основание да ви хванат. Но няма да им дам възможност за това. Ние с вас трябва да отделим доста време да бъдем заедно. Доста повече време. Да кажем, по-голямата част от уикенда.
Кенсинг поклати глава.
— Не мога нищо да кажа отсега. Имам билети за мача на „Джайънтс“ в събота. Имам деца и трябва да ги заведа.
— Това е направо прекрасно — каза Харди. — Само че човек не може да заведе никого никъде, когато е в затвора. Затова ние с вас трябва да си запазим някакво време. Нещата са сериозни, не разбирате ли?
В чакалнята зад рамото на Кенсинг някакво бебе се разплака.
Кенсинг погледна часовника си, намръщи се и хвърли поглед към плачещото дете.
— Добре — каза той, сочейки към шума, — но това също е сериозно. Моята работа. — На лицето му се изписа професионална усмивка. — Може би в неделя тогава, какво ще кажете?
И като потупа съзаклятнически Харди по гърба, той се обърна и изчезна през врата, която водеше към лекарските кабинети.
Харди, който бе извървял пресечка и половина от паркинга до сградата на клиниката, чувстваше водата в прогизналите си обувки, хладината в панталоните си, влагата под коленете. След като Кенсинг си тръгна, той поседя минута на един от пластмасовите столове, после приглади влажната си коса с пръсти, изправи се и закопча шлифера си, готов за прехода през бурния дъжд до колата.