Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Добре. И какво?
Погледът на стряскащите човека очи сновеше напред-назад между инспекторите.
Брако извади касетофона и го постави на плота пред нея. Изкашля се и съобщи името си и датата, номера на значката си — каквото трябва. Не бе репетирал, дори не бе се замислил в какво състояние можеше да е жената, когато тя им отвори вратата. Но сега трябваше да започне с нещо бързо, иначе, както усещаше, госпожа Кенсинг щеше да ги изхвърли и двамата.
— Госпожо Кенсинг, Тим Маркъм и вие сте били любовници, нали?
Тя се изкашля.
— Бяхме някога, но той скъса. На два пъти.
— Защо?
— Защото се чувстваше виновен пред семейството си. Най-вече, не искаше да наранява децата си. Но не обичаше вече жена си. Така че отново се връщаше при мен.
— Но ви беше оставил отново, нали? Така ли е?
— Временно. Щеше да се върне за пореден път.
— И защо ви напусна?
— Защото трябваше отново да опита с тях. Каза: „Още един път“.
Фиск се намеси.
— И кога стана това?
— Миналата седмица. В края на миналата седмица.
— И вие приехте това? Това негово решение?
— Какво можех да направя? Аз знаех… — В погледа ѝ имаше твърдост. — Знаех, че по някое време ще се върне при мен, както винаги го правеше. Той ме обичаше. Не виждах защо отново трябва да подлага всички ни на това. Всичкото това идване-връщане. Казах му, че просто трябва да се раздели. Да изчисти нещата.
— Както вие сте направили с вашия брак?
Дори и да се беше засегнала, тя не го прояви.
— Да, както направих аз. Още щом разбрах, че обичам Тим, а не Ерик, казах на Ерик, че трябва да се изнесе. Така де, какъв би бил смисълът? Нямах намерение да живея в лъжа.
Фиск хвърли поглед към партньора си.
— А как прие всичко това Карла? Това, че той я напусна?
— Не я е напускал — поправи го тя строго. — Аз бях винаги на второ място.
— Но тя научи за вас, нали? И какво стана?
— Ами, заплаши го, разбира се. Каза, че ще го остави и ще му вземе всичките пари. И че той няма да има право да вижда децата.
— Имате предвид последния път?
Но Фиск не изчака тя да отговори на въпроса на партньора му.
— Вие знаете ли, че Карла и децата са също мъртви?
Тя застина за миг. После продължи:
— Видях това, но изключих веднага телевизора. Тя не ме интересува. Няма нищо общо с мен. — Гледаше ги предизвикателно. — Не желая да говоря за това повече. Не ме е грижа за нея.
Фиск се обади.
— Може би Карла е отказала да го приеме? Може би още му е била ядосана?
Внезапно тя избухна и повиши глас.
— Не чувате ли какво ви казвам?! Беше свършено. — Вятърът духаше на пориви и тежките капки барабаняха по прозореца на кухнята. — Той смяташе да ѝ каже за всичките си грешки в живота си. Да започне на чисто. Какъв смахнат глупак!
— Но дали наистина ѝ е казал? — попита Фиск.
— Кого го е грижа? Какво значение би могло да има сега? След като ме напусна, повече не го видях — каза рязко тя. — Не знам какво е направил.
— И кога беше това? — попита малко по-внимателно Брако. — Кога го видяхте за последен път?
Тя удари с ръка ядосано по плота.
— Майната му! Пет пари не давам! Не чувате ли? Важното е, че аз съм изоставена тук. — Тя посочи в отчаяние разхвърляната малка кухня. — Тук. Сама.
Фиск запита рязко:
— Знаехте ли, че съпругът ви е лекувал господин Маркъм в „Портола“?
— Да, зная. Видях се с него веднага след това. — Погледът ѝ се изостри. — Това важно ли е?
— Маркъм е разбил брака ви. Може би съпругът ви все още го е мразел.
— Да, но какво от това? — Тя поклати глава уморено. — Всичко това отзвуча преди две години. Това е стара история.
Инспекторите се спогледаха.
— Искате да кажете, че той вече не е таил никакво огорчение? — попита Фиск.
— Разбира се, че го преживяваше. Не криеше, че мрази Тим. Той винаги… — Тя се поколеба. — Защо питате?
— Опитваме се да установим кой го убил, госпожо Кенсинг — отговори Фиск. — Вярвам, че вие също бихте искали да знаете това.
Очите ѝ се присвиха.
— Какво искате да кажете с това „убил“? Блъснала го е кола.
— Не, госпожо, бил е убит — настойчиво повтори Брако.
— Не знаехте ли това? — рязко попита Фиск. — Не сте ли чели вестника тази сутрин?
— О, да! — отвърна тя с глас, изпълнен със сарказъм. — Отпратих децата си на училище, после казах на прислужницата да ми донесе вестника с кафето и бонбоните. Само дето още не е стигнала до прането и съдовете. — Пренебрегвайки Фиск, тя се обърна към Брако. — Казвате, че някой го е блъснал нарочно?