Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Ти… ти ги уби!
— Такава ми е работата. Някой ден ще трябва да ти обясня всичко. Сега обаче нека се махнем оттук, и то бързичко!
Огледах другите от Съпротивата, някои все още с ръце на главите си. Донякъде им съчувствах. Току-що видяха немислимото… и това беше причина щуротията ми да успее. Некадърниците от СН, прекалено самонадеяни, очакваха абсолютно смирение от овчиците. Реагираха твърде бавно и неумело. Нали също бяха рожби на Медуза, свикнали с безпрекословната власт над тълпите! Избутах пленничката си при другите оцелели копои, за да си освободя ръцете. Тя потърка главата си, гледайки ме уплашено и объркано.
— Ей, я ми върни пушката! Няма къде да бягате. Днес ще се разправим с цялата ви жалка организацийка.
Ухилих й се и с това я стъписах още повече.
— Всички от групите да ме слушат! — викнах колкото сила имам. — Прибират нашите хора в целия град, може би и навсякъде по планетата. Имате три възможности — да се самоубиете, да тръгнете с ченгетата или да дойдете с мен!
— Къде ще ни водиш? — кресна някой на ръба на истерията.
— Навън! В пустошта! Само там можем да избягаме!
Не ги оставих да предъвкват дълго, изумителното за тях предложение. Скоро тук вместо непохватната сбирщина щяха да нахлуят истинските щурмоваци, с каквито СН все пак разполагаше. Исках дотогава да сме се разкарали.
— Някой знае ли къде точно канализацията излиза от града и как да стигнем до изхода?
— Аз ще намеря пътя! — обади се уверено едната от трите ми помощнички, които бяха се намесили навреме.
Не се изненадах, че само те са готови да тръгнат с мен. С тях и Чин, която също беше ужасена до побъркване, ставахме петима от около шейсет. Ей, че бунтовници!
Обърнах се към нея.
— Идваш ли?
Успя да се отърси от шока, колкото да кимне.
— Добро момиче! — Взрях се в другите три. — Морфи, отдавна те подозирах!
Нашата строга бригадирка се смути.
— Наистина ли знаеше?
— Почти от самото начало. После ще си бъбрим! — Превключих пушката на широкоъгълно излъчване. — Никой няма да пострада фатално — извиках достатъчно гръмко, за да ме чуят всички. — Само ще ви зашеметя за няколко минути. И да ви кажа, заслужавахте онова, дето ви бяха приготвили копоите. — Пак огледах смълчаната сган. — Последен шанс.
Никой не помръдна.
Натиснах спусъка и насочих оръжието първо към полицаите. Хората от другата страна отново се развикаха панически. Повалих и тях. Какво да се прави, трябваше да стъпваме по гърбовете им, за да се измъкнем.
Почувствах се странно уверен с пушката в ръце. Пък и с тези четири жени до себе си сигурно щях да се оправя по-лесно в пустошта.
— Хайде, сестрички, да се махаме!
Осма глава
Дивите
Когато се отдалечихме достатъчно от повалената тълпа, аз спрях и се обърнах към жените. Бях се сетил да взема още една лазерна пушка и колан със зарядно устройство, само че не можех да разчитам дълго на оръжията. Освен това се оказах единственият, който умееше да си служи с тях.
— Тъй… Сега ни очаква по-неприятната част — уверих спътничките си. — Ще пратят ударни групи навсякъде из тези тунели, а пък ние трябва да пълзим в мръсотията под мостовете и да не шукваме, когато минават отгоре. Схванахте ли положението?
Кимнаха. Вторачих се в онази, която познаваше плетеницата на канализацията — много привлекателна жена, едва ли на повече от двадесет и пет години.
— Можем ли да излезем близо до линията на влаковете? Тя май се сепна.
— Нали щяхме да се измъкнем там, където се излива помията?
— Няма време за обяснения. Точно защото го споменах, ще знаят къде да ни търсят. Не забравяй, че имат следящи устройства из тунелите, освен това всички копои ще се включат в издирването. Само че едва ли са могли да разположат скенерчетата си там, където не са прокарани кабели… Ако сме достатъчно предпазливи и тихи, няма да ни видят долу в говната. Знам и че обективите са с ограничено фокусно разстояние, ето защо на екраните всичко под мостовете ще се вижда доста размазано. Хайде, да тръгваме! Ти ще ни водиш. Морфи, сещаш ли се какво съм намислил?
Тя вдигна рамене.
— Поне можем да опитаме…
— Добре. Вървим в колона по един след водачката; никакви приказки, докато не ви разреша. Напред, банда — скачайте в тая ароматна баня!