Медуза: Мръвка за тигъра

— Ще сграбча едно от онези оръжия, после се премятам през парапета и падам в клоаката. Ако искаш, тръгни с мен, но оттук нататък ще е много трудно.

— Десет секунди!

— К-къде… ще отидем?

— Вече има само един изход. Иначе ставаме момичета за забава, мила. Готова ли си?

Тя кимна.

— Излизайте!

Повлякох се навън с ръце на тила, следван от Чин. Другите също се точеха с вид на окончателно смазани хора. Виждах и тръгналите преди нас, подредени край стените. Не можах да сдържа погнусата си. Нито една пушка не беше насочена към тях, ченгетата дори не ги поглеждаха. А те стояха покорно и чакаха отредената им участ. Е, за Бога, в стадото имаше поне едно бясно куче… Ако бяха намерили малко смелост в душите си, лесно щяха да се справят с полицейския отряд! Сигурно се питаха къде ли биха могли да избягат, но правило номер едно в такива ситуации гласи — плюй си на петите и търси място, по-далеч от копои.

Светещите ивици по дължината на тунела ми позволиха да различа, че само по две ченгета от двете ни страни държат пушки.

— Застани до стената при приятелчетата си! — отсече стоящата наблизо въоръжена жена.

— Ей, аз съм човек на майор Хокрау! — възмутих се веднага.

— И тя е арестувана — озъби ми се полицайката. — Ще се видите в ада на предателите!

Я, колко интересно се завъртя всичко… Или някой подчинен я беше подхлъзнал, за да заеме мястото й, или наистина беше от Съпротивата и се е опитвала да ги прикрива. Не ми се вярваше да науча някога каква точно е истината. Но вече не се съмнявах в предстоящото.

Минах покрай злобната жена, която вече зяпаше излизащите след нас. Бяхме с еднакъв ръст, само че аз имах няколко предимства — например не се числях към покорните поданици на местните власти, а освен това знаех и как да боравя с такава пушка.

Извъртях се, стиснах ченгето за врата и треснах главата й в парапета, докато с другата ръка хванах оръжието.

В следващия миг препънах Чин, за да се просне по лице на мостчето, и натиснах спусъка, насочил пушката към копоите срещу мен. Лъчът беше настроен на смъртоносна интензивност и сряза много спретнато враговете ми, оставяйки ме да се справя само с още един въоръжен и четирима без пушки зад гърба ми.

Мъже и жени се разпищяха в нестроен хор от кървавото насилие, което явно не бе станало част от живота им. Награбих замаяната полицайка и я вдигнах пред себе си като щит.

Въпреки това не бих имал дори нищожен шанс да оцелея, ако три от „овчиците“ все пак не бяха решили за частица от секундата да се намесят. Ченгето, което щеше да ме накълца с лазера си, политна през парапета и цопна с главата надолу в помията. Другите копои не помръднаха — сякаш не можеха да откъснат слисаните си погледи от пушката в ръцете ми.

— Благодаря ви! — подвикнах на трите си неочаквани помощнички. — Без вас бях загубен! — Една от тях ми махна, а аз извих глава към Чин. — Добре ли си?