66 градуса северна ширина

Грундарфиордур бе още двайсет километра на запад по брега от Берсеркяхраун. Беше малко рибарско селце с бели къщи, църква и големи навеси за чистене на риба, сбутани покрай сърповидния пристан. Зад него се виждаха равнина от кафява трева, водопад и планини. От едната страна, издадена от водата, стърчеше огромна кула от зелено-сиви камъни, известна като Киркюфел, или Църковния склон.

Къщата на Бьорн бе малка, едноетажна постройка на западния край на селцето, точно до брега, в сянката на скалите.

Вътре нямаше никой. Съседът каза, че не е виждал Бьорн от няколко дни.

Магнъс се върна на пристана. Началникът на пристанището — висок мъж с оредяваща руса коса и очила — познаваше Бьорн Хелгасон много добре. На чаша кафе, той обясни, че Бьорн е продал лодката си преди няколко месеца, за да си изплати кредита и сега се цанил при други капитани в Грундарфиордур, Стикисхолмур и другите пристанища по северния бряг на полуострова. Имало три местни риболовни дружества, където Магнъс трябвало да провери.

Магнъс ги обиколи, но без успех. Разбра само, че Бьорн не се е качил на някоя от техните лодки.

По дяволите! Беше рисковано, разбира се, винаги беше рисковано да тръгнеш да разпитваш свидетел, без да провериш предварително дали си е у дома, но Магнъс често го правеше. Обичаше да ги хваща неподготвени. Много можеше да се разбере по изражението на един гузен човек, щом отвори вратата на полицията, без да ги е очаквал.

Магнъс се отби и през полицейския участък — кафява дървена сграда, точно зад пристанището. Там се срещна с един приветлив мустакат началник на четирийсет и нещо на име Пал. Още една чаша кафе. Пал бе явно развълнуван, че при него идва детектив от отдел „Убийства“, но се опита да прикрие вълнението си. Разбира се, че познава Бьорн. Макар да не беше родом от Грундарфиордур, Пал работеше там от десет години и много харесваше селцето.

Тежки времена бяха настанали за рибарите: както за частниците, така и за рибарските компании, които имаха фабрики в региона. Големи заеми, голямо нещо. Дори тук, на двеста километра от Рейкявик, хората бяха заемали прекалено много. Но за всичко бяха виновни проклетите банкери и онзи арогантен кучи син Олафур Томасон.

Магнъс изслуша търпеливо полицейския началник, докато той пееше традиционната песен за кризата, и го помоли да се оглежда за Бьорн през следващите няколко дена. Остави номера си на Пал и му каза, че търси Бьорн във връзка с убийството на Оскар Гунарсон.

После, след като се отби за късен обяд в едно местно кафене, Магнъс реши да отиде до Стикисхолмур. Може би Бьорн бе излязъл с някоя тамошна лодка. А ако не беше? В такъв случай Магнъс може да се отбие при Унур.