66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Точно позвъни за втори път, когато една млада жена в анцуг извади ключ за входната врата.
Магнъс й се представи.
— Познаваш ли Гули от апартамент 3? — попита я той.
— А, да, знам го — отговори жената. — Какво е сгафил пак?
— Нищо — каза Магнъс, но му стана любопитно. — Често ли го търсят от полицията?
— О, не — отвърна жената, леко объркана. — Изобщо даже. Той е много свестен. Всичко може да поправи. Помага на съседите, особено на старицата от първия етаж.
— Имаш ли някаква представа кога ще се върне? — попита Магнъс.
— Не. Мисля, че е на почивка. От няколко дни не сам го виждала, а ванът му стои паркиран ей там. Не го е местил.
Тя кимна към синия фолксваген „Транспортер“, на чиято страна бе изписано името „Гули“ и телефонен номер.
— Той е декоратор, нали?
— Да. Преди имаше много работа, но вече не. Заради кризата.
— Ясно — каза Магнъс. Логично беше художниците и декораторите да са най-засегнати от финансовата криза. — Благодаря за помощта.
Според записките на Арни от януари, Гули бе потвърдил, че Бьорн е отседнал при него и че е видял Харпа в апартамента сутринта след смъртта на Габриел Орн. Едва ли можеше да изкопчи нещо ново от Гули, но пък казва ли ти някой? Магнъс реши, че ще се върне пак.
След като записа телефонния номер на Гули, Магнъс се върна в колата и пое по дългия път към Грундарфиордур.
Харпа вървеше забързано по алеята край залива с наведена глава. Слънцето грееше и облаците се бяха вдигнали от връх Еся, но тя не забелязваше това. Бе много разстроена от срещата с детектив Магнъс и с онази жена от Скотланд ярд. Сега, като знаят за Оскар и Маркус, няма да я оставят на мира.
Цяла сутрин Харпа бе разсеяна и в крайна сметка Диса й даде един час почивка. Харпа й обясни, че полицията я разпитва за самоубийството на Габриел Орн, защото е негова бивша приятелка. Диса я изслуша със съчувствие, но Харпа забеляза и следа от подозрение по лицето й. Диса явно се чудеше защо тогава са питали Харпа къде е била вторник и сряда.
Беше й гузно, че излъга Диса, или поне й спести истината. Но истинският проблем на Харпа бе свързан с Маркус. Не можеше да го погледне в очите. Не можеше да погледне собствения си син в очите!
Той започваше да усеща, че нещо не е наред. Той бе добро дете, но напоследък не слушаше. И това щеше да се влошава занапред.
След като полицията знаеше, че Оскар му е баща, за Харпа щеше да е невъзможно да опази тайната. В крайна сметка Маркус щеше да разбере, родителите на Оскар — също. А може би дори и пресата. Рано или късно, синът й щеше да узнае, че майка му е убийца.
Харпа и Маркус бяха много близки. Мисълта, че може да изгуби тази близост я ужасяваше.
Имаше нужда да се чуе с Бьорн, но в момента той бе някъде из Атлантическия океан.
Не може да продължава така. Трябва да сложи край на това. Да отиде в полицията и да си признае всичко. Да поеме отговорността за това, което бе сторила. Не бе искала да убие Габриел, съдията щеше да разбере това. Може би щяха да я осъдят за небрежност, вместо за убийство. Щяха да я тикнат в затвора, но не доживотно. Все пак живееше в Исландия; наказанията тук бяха пословично леки.
Но щяха да арестуват и Бьорн. И да го затворят за съучастничество, или конспирация, или както се казва. Същото важеше и за другите, които й бяха помогнали, дори студента Исак, който отначало я гледаше с подозрително око. Бяха направили много за нея, Харпа нямаше право да ги предаде сега.
Ами Маркус? Да, майка й щеше да го гледа и то много добре, но Харпа не можеше да понесе мисълта, че няма да види как синът й расте.
Пое дълбоко въздух. Трябва някак да се справи, да се придържа към версията си, да не губи самообладание и да не влиза в затвора. Трябва отнякъде да намери сили за това.
Подсмръкна. Сълзите по бузите й се изстудиха от кристалния въздух. Дори не беше забелязала, че плаче. Сякаш се разпадаше.
Странна работа. Преди се бе имала за корава жена, умна и силна. Само такива хора приемаха в „Одинсбанки“. Въпреки, че всички професии в Исландия бяха достъпни за жените, в банките цареше патриархат — работи здраво, играй мръсно. Печелеха сделки, защото бяха по-бързи от всички други и бяха готови да поемат рискове, които останалите банки не поемаха. Оскар бе накарал всички да прочетат любимата му книга „Миг“ от Малкълм Гладуел, която защитаваше тезата, че най-добрите решения се взимат инстинктивно, за броени секунди. Харпа възприе тази философия. Разбира се, не без помощта на Габриел Орн. Те бяха отбор. Харпа бе аналитичният мозък, а Габриел бе достатъчно агресивен, за да сключва сделките.