66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Онези славни дни бяха забавни, тя не можеше да го отрече. Екскурзиите до Монако Гран При, яхтите в Средиземно море, рождените дни в Барбадос, пътуванията с отбора на „Манчестър Юнайтед“ до разни екзотични градове в Европа. Едва на третия месец от връзката си с Габриел Харпа разбра, че той цял живот е бил фен на Ливърпул, докато не започнал работа в „Одинсбанки“ и разбрал, че Оскар е почитател на „Манчестър Юнайтед“.
Но и тя действаше по подобен начин. Ненавиждаше футбола, но не казваше на никой от колегите си.
После започнаха излетите за лов на сьомга в Исландия. Това бе корпоративно забавление в огромен мащаб. Клиентите долитаха до Рейкявик с частен самолет, а от летището продължаваха с хеликоптер до реката. Всеки клиент си имаше собствен инструктор, така че дори най-заспалите хващаха по някоя сьомга. Баща й много им завиждаше. Тя се усмихна. И се гордееше.
Но това не можеше да продължи вечно. Дълбоко в сърцето си тя го усещаше. Беше спорила разпалено с Габриел относно сделките с автосалона и веригата магазини за обувки, и двете в Англия, и двете вече фалирали. Имаше и други сделки, които силно я съмняваха. Щяха да са на печалба, докато икономиката се разраства, но започнеше ли рецесия, нямаше да могат да плащат лихвените си вноски. Това се отнасяше за всички сделки, които „Одинсбанки“ сключваше.
Те импровизираха. И когато рецесията наистина настъпи, всичко се срути отведнъж.
Тя знаеше, че това ще се случи. Докато другите бяха заредени с безграничен оптимизъм и с такава вяра в способностите си, че мислеха, че икономическите закони не важат за тях, Харпа винаги имаше едно наум. Но се пусна по инерцията.
Ето още едно нещо, за което да се самообвинява.
Харпа наближи пристанището. Видя Кафивагнин и се усмихна. Докато учеше няколко години работи там на половин смяна като сервитьорка. Обичаше да се мотае по пристана. Любимото й занимание бе да чисти „Хелги“, лодката на баща й. Понякога намираше монети на дъното и той й позволяваше да ги вземе за себе си. В училище децата я смятаха за „квота-принцеса“, но всъщност баща й я караше да заработва всичките си пари.
Разбира се, истинската причина толкова да обича пристанището беше, че Харпа обичаше да е при баща си. Понякога не го виждаше с дни. Той често се прибираше, след като тя бе заспала, и излизаше преди да се е събудила. Но я обичаше много. Обичта му бе безрезервна. Именно с цел да го зарадва, тя си налягаше уроците в училище, намери си работа в банката и спечели толкова много пари.
Харпа не можеше да разбере как той й прости, задето прахоса всичките му спестявания. Баща й беше кибритлия, злопаметен и държеше много на парите си. Отначало тя бе ужасена от мисълта, че никога няма да й прости.
Но той й прости. С течение на времето Харпа осъзна, че в неговите очи тя също е измамена жертва като него самия. И въпреки, че това не беше вярно, тя бе изключително благодарна.
Погледна часовника си. Оставаха й само десет минути от почивката. Не искаше да злоупотребява с добрината на Диса, така че изтича до спирката и хвана рейс обратно към пекарната.
ГЛАВА 15
Докато караше на север от Рейкявик, Магнъс се почувства отлично. Вятърът бе издухал облаците и слънцето грееше от бледосиньото небе. Беше му приятно да е на път, да се отдалечава от хората и от суетнята на града. Сивата океанска шир блещукаше от лявата му страна, а планините се извисяваха отдясно.
Пътят минаваше дълбоко под Хвалфиордур, Китовия фиорд — един от най-дълбоките в Исландия, извиваше през една долина и пресичаше Боргарфиордур, чиято повърхност бе набраздена от силни течения. Малко след градчето Боргарнес, пътят се разклоняваше. На два километра от града се намираше църквата на Борг, където живеел Егил, героят от една любима сага на Магнъс.
Сагите бяха културен еквивалент на великите архитектурни паметници в други държави. В Исландия — земя с малко населени места и почти никакви големи постройки, хората намираха своята самоличност и своето минало в литературата. През юношеските си години в Америка, а после и на зряла възраст, Магнъс бе чел и препрочитал тези средновековни сказания и си бе представял равнините и фиордите в Исландия през десети век.
Сагите се превърнаха в спасение за едно самотно исландско момче, което не можеше да се впише в голямата американска гимназия. Егил бе един от най-необикновените герои в сагите: смел и жесток войн, който водил неравни битки в Норвегия и Англия, след което се завърнал във фермата си в Борг. Но той бил и поет и елегията, която написал за удавения си син, се бе запечатала в главата на Магнъс. Стана му някак приятно, че минава покрай тази ферма.